Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Измина един месец, след него още половин. Стригачите си стягаха багажа за следващата ферма. Шумът по двора и в кошарите намаля до тихо жужене. Брет пътуваше с камионите, за да е сигурен, че транспортирането на вълната протича без проблеми.
Джени чувстваше настъпващия покой, който обгръщаше притихналите кошари и пустите ливади. Симон и Стан си тръгваха утре. Животът тук бе на път да се промени отново, да се върне към уединението, което Матилда вероятно бе изпитала.
Джени си помисли с копнеж за непрочетените дневници и за зелената рокля в сандъка. Примамващата музика от миналото се засилваше от ден на ден и тя знаеше, че скоро ще трябва да се върне към тях. Да се върне към призрачните, но близки нишки на живота, който едва сега започваше да разбира.
В кухнята беше горещо и задушно, температурата стигаше до трийсет и пет градуса. Докато приготвяше вечерята, Джени си мислеше с възхищение за издръжливостта на Симон. Готвенето в такава жега заслужаваше похвала, но да готвиш всеки ден за толкова души беше равносилно на подвиг.
Вечерята беше обявена за десет часа, когато захладняваше и работата за деня бе приключена. Джени облече права памучна рокля и ниски сандали. Гостите й пристигнаха точно в девет и половина.
Едрото тяло на Симон бе пристегнато в светложълта рокля, по изключение носеше грим и косата й бе накъдрена. Стан, за когото не можеше да се каже, че е нещо друго, освен стригач, с неговите дълги ръце и прегърбената му стойка, сега изглеждаше необичайно — с елегантен костюм и пригладена с вода коса. Вървеше, като си влачеше краката, и имаше леко глуповат вид без потника и работните си панталони.
Минаха през кухнята, където от фурната се разнасяше аромата на печено телешко и на йоркширски пудинг, и излязоха на задната веранда. Френските прозорци в разширението на кухнята бяха широко отворени, столовете бяха изнесени отвън на хлад. Джени прекара по-голямата част от деня в чистене и лъскане. Измете верандата, сложи малки масички около столовете и подреди върху тях вази с диви цветя. Видът на кухненската маса бе променен до неузнаваемост под ленената покривка и финия порцелан. Сребърните прибори блестяха на лунната светлина, а в средата на масата имаше ваза с диви лилии. Около нея бяха поставени свещниците, които Джени изрови от най-задните рафтове на кухненския шкаф.
Симон се спря и погледна всичко това с широко отворени очи. Джени наблюдаваше как тя с удивление докосва салфетките и сребърните прибори и си помисли, че се е престарала малко с приготовленията. Те бяха обикновени хора, груби и жилави като природата, сред която работеха, а не някакви превзети градски сноби.
— Джени — възкликна от удоволствие Симон, — благодаря ти, че си придала такава тържественост на вечерята. Не знаеш колко съм мечтала да седна на маса, подредена с цветя, сребърни прибори и свещи. Никога няма да забравя това.
— Притесних се, да не си помислите, че се перча — призна Джени. — Малко се поувлякох, когато открих всички тези неща заключени в шкафа. Ако ви притесняват, мога да прибера част от тях обратно.
Симон я погледна ужасено.
— Да не си посмяла. За повечето хора аз съм само мамчето. Щом си напълнят тумбаците, забравят, че съществувам. Това е най-милият жест, който някой е правил за мен от години. — Тя смушка Стан в ребрата. — Това се отнася и за теб, приятелю.
Джени наля шери в чашите.
Симон се разположи на един от тапицираните столове и отпи от питието с наслада.
— Ще помня тази вечеря дълго време — каза с тъга. — Местенето от място на място си има своите недостатъци.
Стан седна на ръба на канапето с отпуснати между коленете ръце и се огледа.
— Много хубаво сте подредили всичко, госпожо Сандърс.
— Благодаря. Заповядай. Знам, че предпочиташ бира и, моля те, свали си вратовръзката и сакото. Твърде горещо е за официално облекло.
— О, не, Стан Бейкър, недей — възпря го Симон. — Поне веднъж през живота си направи нещо, както му е редът. Не сваляй сакото и вратовръзката.
Джени видя упорството в погледа на Симон и примирението в очите на Стан. Допълни догоре чашата на Симон и си помисли, че вечерята може би ще я умилостиви.
Печеното и йоркширският пудинг пожънаха успех. Джени сервира праскови със сметана върху запечен на фурна блат от разбити със захар белтъци. Наложи се да държи предварително запечените белтъци в газовия хладилник, за да не спаднат. Десертът бе погълнат с голяма наслада. Джени поднесе кафе и бренди.