Нито пени повече, нито пени по-малко

— Какво ще рече ковчежник? — полюбопитства Харви.

— Ами главният финансист — избоботи Джеймс на висок глас — старчески и много убедителен. — Я прочети това — подвикна той и тикна в ръката на Харви Програмата на Оксфордския университет, каквито се продаваха по две лири стерлинги в книжарница „Блакуел“, откъдето я беше взел и Джеймс.

Стивън не знаеше как да постъпи от тук нататък, но за късмет Харви го извади от неловкото положение.

— Господа, искам да споделя колко горд съм да бъда днес сред вас. Годината бе много добра за мен. Присъствах в Уимбълдън, когато американка спечели тенис турнира, най-после се сдобих с картина на Ван Гог. В Монте Карло един наистина прекрасен хирург ми спаси живота, а сега се намирам тук, в Оксфорд, сред толкова много история. Господа, за мен ще е огромно удоволствие да се чувствам свързан в прочутия ви университет.

Джеймс отново пое нещата в свои ръце.

— Моля? Какво имаш предвид? — подвикна на Харви и намести слуховото си апаратче.

— Осъществих най-голямата си мечта в живота, когато получих от вашата кралица трофея за първото място в конните надбягвания на хиподрума „Аскот“, но колкото до парите от наградата, ще ми се да направя с тях дарение за вашия университет.

— Та това са над 80 000 лири стерлинги! — ахна Стивън.

— По-точно, господине, 81 240 лири стерлинги. Дайте да ги закръглим на 250 000.

Стивън, Робин и Жан-Пиер онемяха. Самообладание запази само Джеймс, който продължи невъзмутимо да разиграва играта. Беше чакал тъкмо такъв случай, за да докаже, че не току-така прадядо му е бил сред най-тачените пълководци на Уелингтън.

— Приемаме. Но дарението трябва да бъде анонимно — отсече Джеймс. — При тези обстоятелства съм сигурен, че заместник-ректорът ще уведоми господин Харолд Макмилън и Университетския съвет, но не искаме да се вдига излишна шумотевица. И, господин заместник-ректор, не е зле да помислим за почетна научна степен.

Робин усещаше, че Джеймс владее положението, и успя само да добави:

— Как според теб, Хорсли, е най-добре да получим дарението?

— С чек, който да осребрим веднага — така никой няма да бъде в състояние да установи, че именно господин Меткаф е направил дарението. Не можем да допуснем ония досадници от Кеймбридж да го преследват до гроб. Ще постъпим по същия начин, както със сър Дейвид… Всичко трябва да си остане скрито-покрито.

— Съгласен — викна Жан-Пиер, макар че, точно както и Харви, нямаше никаква представа за какво говори Джеймс.

Джеймс кимна на Стивън, той излезе от кабинета на заместник-ректора, отиде на „Пропуски“ и попита дали се е получил пакет на името на сър Джон Бетджеман.

— Да, уважаеми господине. И аз не знам защо го оставиха тук. Не очаквам сър Джон да се появи — затюхка се портиерът.

— Не се притеснявайте — успокои го Стивън. — Той ме помоли да го взема и да му го занеса.