Сянка по стъклото

— Ще ти кажа малкото, което мога да споделя — каза накрая Каран, — а в замяна ти ще си държиш устата затворена. Не искам да изтървеш нито дума в Шазмак за Огледалото, дори да те разпитват. Все едно нищо не знаеш.

Мислено отново се пренесе в Шазмак. Дали Раел нямаше да е там? Той много се отличаваше от останалите и беше най-близкият й приятел. Мил, търпелив, печален. И сега виждаше отчетливо всяка черта на лицето му както в деня, когато го изпратиха на изток — къдравата червена коса, тъжните зелени очи. И сега чуваше меланхоличните мелодии, които свиреше, уж за да я разведри.

Усети как се разтуптя сърцето й само от надеждата да го види. Вярваше му безрезервно. Можеше да сложи Огледалото в ръцете му и да знае, че е постъпила правилно. Изведнъж мъчителното двоумене остана зад гърба й. Точно така — щеше да върне огледалото на аакимите. На Раел.

Лиан превиваше рамене почти над жаравата, кашляше и плюеше кръв. Преданията се сливаха и разделяха в ума му, ликовете на великите люде са въртяха като понесен от вихрушка дим, шепнеха му тайните си с глъхнещи гласове, присмиваха му се, обиждаха го. Издълбан високо на стената барелеф се сля с лице от Огледалото. Лиан пропълзя през входа и зарови лице в снега от отчаяно желание да пропъди виденията.

За аакимите се разказваше още в най-древните Предания, дори в първото — за Шутдар и златната флейта, която направил по желание на карона Рулке. След Възбраната аакимите събрали мощ и се впуснали в безкрайните войни срещу кароните, войни, известни като Прочистването.

— Но нали са загинали при Прочистването — измърмори той. — И по-нататък в Преданията няма нищо за тях.

— Някои оцелели — възрази Каран, — обаче се откъснали от света. Планините им напомняли за Аакан и те се оттеглили в тях, за да построят железните си градове. Отишли в Тиртракс, в Стасор на осемстотин левги източно от нас и в други студени усамотени места. Дошли и тук. Някога Шазмак бил тяхното средище в Мелдорин, но напоследък не е нищо повече от преден пост. И все пак го пазят, отпъждат случайно доближилите го пътници.

Тя го издърпа в заслона и махна полепналия по лицето му сняг.

Лиан беше потресен — аакимите още ги имаше, а Преданията отдавна не разказваха нищо за тях. Защо? Нима съставителите на Преданията лъжеха чрез премълчаване?

— Тебе как те пуснаха? — изхърка немощно.

— Моят род отдавна е в съюз с аакимите, а едната ми баба е била от тяхната раса.

— А с мен как ще постъпят? Не забравяй за заговора между Рулке и зейните. Аакимите са били наши врагове.

Каран премълча. Това я тревожеше не по-малко от него.

Лиан потъна в бълнуване сред размити лица и имена, после бълнуването премина в неспокоен сън.