Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Говорят за тебе, че си бил най-младият, най-блестящият чародей, канен някога да участва в Съвета. И си се впуснал във велико начинание — прогонването на кароните от Сантенар. Но заради покварата си и младежкото си безразсъдство си прибягнал до магическата мощ на Забранените опити и така те е оплел Рулке, предводителят на кароните. И дори тогава не си поискал помощ, а си се борил сам, докато малко оставало Рулке да избяга. А това те тласкало отвъд пределите на лудостта.
— Лъжите на Съвета вече дори не ме ядосват, просто са ми досадни — увери я Игър, но в очите му тлееше негодувание. — Пробутват ги, за да прикрият собствените си простъпки и глупост, но не младежка, а глупостта на хора, стигнали до алчността и покварата чрез неограничена власт. Съветът отдавна се стремеше да прогони кароните и сама по себе си тази цел беше достойна. Прибягваха до Забранените опити не веднъж, а много пъти, но все се проваляха. Накрая ми се примолиха и моето безразсъдство се състоеше в това, че дадох съгласието си.
— Отгоре на всичко постигнах успех, но когато Рулке нападна, смелостта им измени и те ме изоставиха — продължи той. — Никой на Сантенар не би могъл да му устои сам, аз също. Той овладя съзнанието ми, беше на косъм от освобождаването си, но аз още се мъчех да го отблъсна. Накрая онези в Съвета се уплашиха за собствената си безопасност, и то с пълно право, защото изтръгнеше ли се Рулке, първо върху тях щеше да връхлети. Обединиха силите си и го натикаха в онзи сенчест свят, където го държат и досега — Нощната пустош, и отново запечатаха прохода.
— Защитиха ли ме те, излекуваха ли ме? — Гласът на Игър натежа от отровна злоба. — Зарязаха ме да умра, описаха ме пред всички като глупака, отговорен за всички злощастия, които причиниха самите те, а тези злощастия никак не бяха малко. И за пореден път се представиха като спасители на Сантенар. Но аз нямах намерение да умирам. Оцелях, възвърнах си силата и след време умът ми възстанови. Толкова години търпях хорския присмех, че съм глупец и безумец. Тогава защо се чудиш, че съм заплаха за тях днес, когато съм могъщ, а те — слаби?
Седеше на леглото, делеше ги само масичката. Изправи се толкова рязко, че крачетата на леглото изчегъртаха по каменния под.
— Да ти кажа значи? Защо пък не? Всичко се случи отдавна и онези хора от Съвета са мъртви — освен Мендарк! Но той ще си плати, а заедно с него и сегашният Съвет — за прегрешенията на някогашния. Това ще е по-малкото ми отмъщение. А за по-голямото… би трябвало да си прозряла. Ще довърша каквото започнах преди толкова време. Ще приключа с Рулке веднъж завинаги.
Той се врътна към вратата, но Мейгрейт протегна ръка и го хвана за китката.
— Има още нещо. Кажи ми. Виждам как се бориш със себе си.
Игър я погледна, взря се в пръстите й, после и в лицето й. И и за своя, и за нейна изненада пак седна на леглото.
— Така е заради спомена за… Рулке. — Думите му се накъсваха, лявото ъгълче на устата му се сгърчи. — Още усещам как раздираше съзнанието ми. — Той се напрегна. — Ще го помня, докато съм жив. Страхът от него е всепоглъщащ, сякаш носех огромен скорпион на гърба си, скорпион, чието жило вече се впива в тила ми.
Тялото му се разтресе — от черната коса до високите сиви ботуши — и той закри лицето си с ръце.
— Нима не е затворен на сигурно място?
— Докато някой бди, Рулке не може да избяга. Възможно е обаче да бъде освободен, ако бдящите са нехайни, или пуснат оттам, когато бъде намерен ключ. А ти подхвърли в света точно такъв ключ — Огледалото, и сега всеки малоумник може да се натъкне на него. Аз изчаквах, подготвях се. Намерих Огледалото и малко оставаше да го овладея. Да, скоро щях да разкрия тайните му.
— Огледалото привлече и мен — въздъхна Мейгрейт и си спомни как я бе обсебило.
— Щом е така, пази се. Това е коварна, измамна вещ, ще направи всичко, за да те прикотка и покори.
— Тъй ли?
— Сега всичките ми замисли се обърнаха надолу с главата. Огледалото е незнайно къде и може да попадне в ръце на всекиго. Онази Фейеламор, която познавах преди цели епохи, беше предпазлива, не би постъпила глупаво, но знае ли се как са я променили столетията? Ами ако го докопа Мендарк? Или още по-лошо — съперникът му Тилан?
— През последните седмици — продължи Игър — се наложи да преосмисля стратегията си за настъплението. Онова, което можех да постигна чрез тайната на Огледалото, сега трябва да бъде извършено с армии и кръвопролития. Войските ми очакват заповеди, няма как вечно да ги поддържам в готовност. Да дам ли заповедите си, или да се надявам, че Огледалото ще бъде намерено?
Игър гордо изправи гръб и я изгледа свирепо.