Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— А с теб какво да правя? Уелмите преследват Каран, но тя все им се изплъзва. — Очите й се разшириха. — Аа, виждам, че тя може да изненада дори и тебе. Явно у нея се крие повече, отколкото успях да съзра. Според последните вести от съгледвачите ми сега е далеч на север, близо до Хачет. Но не се знае къде е Огледалото. Може би вече е при Фейеламор, а Каран само отвлича вниманието им. Уелмите се провалиха с нея.
Игър закрачи из стаята. „Трябва да знам повече, но как? Доколкото виждам, Мейгрейт не е осведомена за плановете на Фейеламор. И все пак дали дълбоко в ума й не се крие някаква нишка? Уелмите си имат начини да изтръгват сведения, но мога ли да я оставя в ръцете им? Вече не ми е безразлична и не искам да пострада. А мога ли и да им поверя каквото ще науча от нея? Уелмите, които уж бях подчинил, почват да се бунтуват. Искат да властват над мен, а не обратното. Светът, който градих толкова грижливо, се разпада. Ето го и ужасното прозрение — сам, доброволно опрях отново жилото в гърлото си“.
Погледна Мейгрейт и с омраза към себе си се възхити на храбростта й. Излезе от килията с тежки стъпки.
Самоувереността на Мейгрейт се изпари. Не се съмняваше, че той ще я даде на уелмите.
Но това не се случи.
През следващите дни го виждаше рядко. Удвоиха стражата й, защото Игър се занимаваше с подготовката на армията си. Мейгрейт беше самотна и уплашена, нямаше какво да прави и все повече потъваше в унили размишления за уелмите и какво ще я сполети, когато се захванат с нея.
Мина седмица, без да зърне Игър. Накрая той дойде и тя веднага забеляза промяната у него.
— Какво ще ти направи Фейеламор? — троснато попита Игър.
Мейгрейт се удиви — откакто я бяха пленили, не си бе задавала този въпрос. Изобщо не можеше да предположи какво ще направи Фейеламор. Защо просто да не изостави своята негодна за нищо служителка и да не започне наново с някой друг?
Игър постоя надвесен над нея, после седна и каза:
— Как попадна на служба при нея?
Мейгрейт се замисли, но не й се стори, че ще навреди с нещо, ако отговори.
— И майка ми, и баща ми умрели скоро след като съм се родила. Изобщо не ги помня. Първите години за мен се е грижело друго семейство, макар че нямам представа как съм се озовала при тях. После се появила Фейеламор. Бях съвсем малка, може би на три години — оттогава е споменът за първата ми среща с нея. Помня, че ме уплаши. Както е и до ден-днешен. Идваше от време на време, вземаше ме за цели седмици, за да ме обучава. Смятах я за някаква чудата леля, но не ми се вярва да имаме кръвна връзка. Поне е ясно, че в нищо не си приличаме. Когато станах на пет години, тя ме отведе в Мириладел, където живеят фейлемите. Намира се южно от Големите планини, студена земя на езера и гори. Но ти несъмнено знаеш това.
Игър мълчаливо кимна — не искаше да я прекъсва.
— Цял живот съм с нея, тоест много отдавна, защото съм много по-възрастна отколкото изглеждам. Имах най-добрите учители, а и самата Фейеламор ръководеше подготовката ми. Трудех се, учих неуморно. Подходът й бе особен, похватите — изключителни. Научих неща, които са известни само на фейлемите. И ти се убеди в това… — добави Мейгрейт разсеяно, сетила се за първия им сблъсък. — Но никога не ме приеха като една от тях. Отнасяха се с мен хладно, колкото и да са мили иначе. Докато бях още дете, стараеха да ме отбягват. Често си задавам въпроса що за позорни дела са извършили родителите ми, щом трябва да тегнат и върху следващото поколение, защото един ден с Фейеламор неочаквано напуснахме фейлемите и заминахме в изгнание. Дори те се почувстваха опетнени от връзката си с мен. Струва ми се, че изгнанието много й тежеше.
Тя помълча и го погледна със странна замислена усмивка, сякаш тепърва се учеше на това изражение.
— Ама че работа… — продължи Мейгрейт със същата странна усмивка. — Ти си първият човек, когото като че ли разбирам. Може би защото сме подобни, и двамата сме в плен — ти на мъчението, наложено ти от Рулке, аз на волята на Фейеламор.
— Имаш Каран.
— Тя ми е скъпа, но никога няма да я опозная.
Мейгрейт млъкна и мислено се пренесе в годините на израстването си. Дългата й кестенява коса закриваше лицето й. Игър плъзна поглед по чертите й — гладка като мрамор кожа с цвят на мед, овално лице и дълъг прав нос, тъжни очи, много по-сумрачни отпреди. Само те намекваха за тайната й.
Накрая той отвори уста.
— Кажи ми къде да намеря Фейеламор и защо иска да притежава Огледалото. Тогава и аз ще ти кажа кои са родителите ти, каква е участта им и защо така са посрамили фейлемите.
Мейгрейт вдигна глава и на лицето й се изписа толкова детински копнеж, че дори Игър се трогна. Тя отвори уста да каже нещо, преглътна, после пак наведе глава, за да не вижда сълзите й, и прошепна: