Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— А как зейните разпознават надарените? — Каран впи в него съвсем буден поглед. — Ти имаш ли дарбата?
— Едва ли. — Лиан се подсмихна. — Имаме си начин да проверим и надарените не напускат нашите земи, защото рискът за тях е прекалено голям дори и днес… Накрая сме стигнали до Джеперанд, безводни земи с отровни твари, където нямало други хора. Там сме намерили убежище от скиталчеството. Само с ум и неуморен труд сме съградили дома си. Отказали сме се от прекомерните амбиции.
— Тогава ти как се озова толкова далеч от дома си?
— Децата, които проявяват други дарби, отиват да учат в чужди страни, защото ние почитаме знанията и изкуството. Така попаднах в Школата. Мендарк ме избра и стана мой покровител. Това обаче ми навлече неприятности в Чантед.
Очите й се присвиха.
— Наистина не разбирам защо си прекарал толкова години в Школата.
— И аз често се питам. Може би се плашех от мисълта да напусна. От малък живеех там.
— Никога ли не си пътувал извън Чантед?
— Няколко пъти. Бродех в планините, но до Туркад не стигнах. Отидох на север и на запад. Два пъти бях в Голямата библиотека. За човек, изучаващ Преданията, Зайл е като магнит. Но у дома тъй и не се върнах, издръжката ми не беше чак толкова голяма.
— И сега… какво ще правиш?
Зелените очи на Каран се взираха в неговите и научиха отговора, преди той да отвори уста.
— Ще вървя с тебе, ако ме изтърпиш. И ще науча за Огледалото всичко, което успея да изкопча. Накрая ще допълня сказанията с Предание за Огледалото. Е, няма да е Великото предание, за което си мечтаех, но ще си струва да го чуе човек. Приемаш ли ме за спътник?
— Избираш труден път — предупреди го тя, — и ако можеш да предвидиш какво те чака, нямаше да си толкова самонадеян. Освен това ще се убедиш, че и аз съм спътница, която е трудно да изтърпиш.
Негов ред беше да се подсмихне.
— Разбрах го още щом те зърнах.
Надигна се и видя, че водата в котлето е почти извряла. Излезе да донесе още дърва.
Когато се върна и сложи котлето, натъпкано с лед и сняг в единия край на огъня, му направи впечатление колко бледа и посърнала изглежда Каран. Седеше, обвила коленете си с ръце. Очите й го поглеждаха, но личеше, че в мислите си е далеч оттук. Чудеше се на волята й. Какво сказание щеше да напише!
Огледа пакетите с храна — сравнително запазен зарзават, загнил лук, парче месо в промазан плат и подправки в овлажнели хартиени кесийки. Извади тенджерката и накълца лука в нея. Подсвиркваше си, докато домакинстваше привично. Изсипа една кесийка с подправки, сложи малко мас и запържи всичко с месото. Пак излезе, събра лед в пешовете на куртката си, изсипа го в тенджерката и я сложи на огъня. Накрая добави зарзавата и шепа булгур.
И котлето закъкри.
— Готово е! — подвикна след малко Лиан.
Тишина. Обърна се — Каран си седеше в същата поза, но спеше дълбоко.
Подът между огъня и едната стена беше по-равен. Той направи постеля от двата спални чувала. Побутна Каран по рамото, но тя не мърдаше. Вдигна я на ръце, колкото и да го мъчеха ребрата, и я настани удобно — подпря счупената й ръка на раницата. Нагласи сгънатото наметало под главата й, свали ботушите и ги остави до огъня да съхнат. За пръв път, откакто я бе срещнал, виждаше лицето й толкова спокойно.
Навън снегът натрупваше. Лиан си наля още една чаша чай и отиде до входа. Вятърът се бе обърнал на югозапад и навяваше преспа пред входа, затова той се покатери на близките камъни. Пак виждаше само снежинки, появяващи се от мрака над главата му.
Потръпна и се уви в наметалото. Умираше за сън, но трябваше да донесе още дърва. Заради снежните навеи не виждаше къде стъпва; ожули си глезена в ръбатите парчета изстивала лава.
Сложи върху жаравата един клон с полепнали по него сухи листа и те изпращяха силно.
Внезапния шум май тласна нанякъде виденията на Каран, защото тя извика приглушено:
— Не! — Размаха ръце да отпъди нещо. — Не мога. Няма…
Едната половина на лицето й се разкриви като стисната във великански пръсти, очите й се изцъклиха.