По следите на злото [bg]

Старият склад наистина беше идеален за онова, което си беше наумил Лушън. Единственият проблем беше, че дотам се стигаше трудно с обществения транспорт или пеша. Трябваше му превозно средство, достатъчно голямо, за да пренася материали и машини. Нищо много тежко. Нищо, което да не може да превози един обикновен пикап, но се нуждаеше от превозното средство незабавно, да го плати в брой и да не му задават въпроси — а това не беше особено трудно в Града на изгубените ангели.

В утрото след взрива Лушън прекара близо час в кафене с интернет в Линуд и търси превозно средство, което да отговаря на потребностите му. Намери няколко наблизо, уговори си три срещи и накрая купи второто, което видя — ван "Додж Рам", модел 1998 година — не защото беше в по-добро състояние от другите два, а защото собственичката, много мила седемдесет и шест годишна латиноамериканка, която живееше в Парамаунт, не поиска да види личната му карта и предложи да измие вана, ако Лушън реши да го вземе.

Това го накара да се засмее на глас и го спечели.

— Не е необходимо — каза той на възрастната жена. — Ще го взема такъв, какъвто е. Харесва ми мръсен.

— Да, и на мен — отвърна тя и го накара да се разсмее още по-силно.

Лушън плати на жената, не подписа нищо, взе ключовете на вана и щастливо го подкара.

По пътя към новото си скривалище той спря и се отби в няколко магазина, за да купи оборудването и материалите, от които щеше да се нуждае, за да пристъпи към последния етап на плана си за отмъщение. Можеше да купи всичко само от един магазин, но не беше необходимо да рискува озадачени погледи, особено в утрото след експлозията. Разделянето на покупките между пет магазина изглеждаше най-логичното и безопасно нещо, което можеше да направи.

Лушън стигна до изоставения склад, паркира вана отзад, напълно скрит от чужди погледи, и се залови за работа.

Първата задача в списъка му беше: "Да се отърва от проклетата миризма в офиса".

За тази цел беше купил два галона силен антибактериален препарат за почистване на подове, две големи метли, голям парцал с дръжка за бърсане на пода, чифт гумени ботуши, няколко маски за уста и нос за еднократна употреба и дебели гумени ръкавици.

Той изнесе мебелите от стария офис и започна да чисти и да търка.

Беше избрал ароматизиран препарат за почистване на пода, а не обикновена концентрирана белина, защото искаше да премахне противната смрад на кисело. Белината само щеше да замени една гадна воня с друга, от която щеше да го заболи главата.

Той търка пода на двата офиса три часа, но когато приключи, вместо раздиращата ноздрите миризма, от която от очите му потекоха сълзи преди няколко дни, въздухът се изпълни с приятно ухание на лимон.