Игра на духове [bg]

Не искаше да го прави, но не можеше да се сети за друг изход. Тя отметна завивките, приближи се до прозореца и дръпна завесите настрани. Между дърветата в края на задния двор прелитаха птички. Баба ѝ редовно пълнеше със семена и ядки хранилките, които висяха от голите клони. Сам зачака. Един гълъб долетя да похапне. Беше едър и закръглен; въобще нямаше вид на гладуващ. Захвана се с нокти за по-голямата хранилка и започна да кълве фъстъците.

Сам се съсредоточи върху гълъба, перата и топлината му. Птицата спря да кълве. Размаха криле и се вдигна във въздуха. Описа кръг, набирайки скорост.

- Извинявай - прошепна Сам.

Гълъбът полетя право към прозореца.

Дядо ѝ стоеше до нея и оглеждаше щетите. Птицата не беше строшила нито едно цяло стъкло, но всичките бяха напукани, а мястото на удара беше белязано от кърваво петно. Гълъбът лежеше мъртъв на пода с прекършен врат. Сам го виждаше през стъклените отломки, въпреки че дядо ѝ каза да стои назад, за да не се пореже. Поне не беше страдал. Сам се беше погрижила за това.

- Случва се - каза дядо ѝ. - Объркват се или взимат отражението си за друга птица.

- Може ли да го погребем? - попита Сам.

Поне това можеха да направят. Не искаше да го изхвърлят в боклука.

- Разбира се, ако така ще ти бъде по-малко мъчно.

Дядо ѝ оглеждаше цветните стъкла, без да ги докосва.

Сам притаи дъх.

- Адски странно - отбеляза той. - На всеки квадрат има отделна пукнатина. Може би е свързано със сглобката.

Той хвана Сам за ръката.

- Ще отидем вкъщи и ще се обадя на стъклар. Ще се наложи да поставим обикновено стъкло, докато пак поръчаме от специалното.

- Няма нужда - каза Сам.

Чувстваше се виновна. Не беше помислила колко ще струва да сменят цял прозорец.

- Разбира се, че има. Това е Прозорецът на Сам.

Двамата заедно тръгнаха към къщата. Сам не беше закусвала и баба ѝ, и дядо ѝ се тревожеха още повече за нея. Тя не искаше да повикат лекар, затова хапна едно рохко яйце с препечена филийка. Докато дояждаше хляба, заплака. Не искаше и се опита да го скрие, но сълзите рукнаха твърде бързо и я погълнаха като порой.

Баба ѝ изтича при нея от мивката и я прегърна.

- Какво има, миличка? Какво стана?

На вратата на кухнята се появи дядо ѝ.

- Заради мъртвата птичка е - успокои я той, - а и бездруго беше унила.

- Не - каза Сам, - не, не.

- Шшшт...

- Искам татко - изхлипа тя сподавено. - Искам татко и вие не можете да ми попречите да го виждам. Искам татко - повтори тя по-силно и ясно. - Искам татко, искам татко, искам татко, искам татко...