Луната, която убива [bg]

- Онова дяволче? Била е Взета?

- Не, убита. Онова нещо, което броди из града...

- А! - Гехану издаде тих стон. - Не думай! - Тя затаи дъх, когато Сунанди кимна. - О, богове на земята и небето!

- Това чудовище е започнало като Слуга на Хананджа, също като него - обясни Сунанди, като кимна в посока на шатрата на Талителе. - Затова трябваше да го спреш.

Но за нейна изненада Гехану поклати глава.

- Не ми е работа. Изборът си е на Талителе.

- Казах ти, че...

- Той обеща да поиска нейното разрешение и аз му вярвам.

- Не бива да вярваш на нито една негова дума! Той самият не знае какво зло крие у себе си!

Лицето на Гехану се вкамени и едва тогава Сунанди осъзна, че си е позволила да повиши тон в палатката на своята домакиня.

- Би инча. Прости ми, Гехану. - Сунанди въздъхна и разтри очи. - Почвам да полудявам. Толкова ми липсва Лин, че даже не мога да мисля вече.

- Простено ти е - отвърна Гехану начаса и чертите на лицето й омекнаха. Протегна ръка и хвана Сунанди за рамото. - Сърцето ми плаче с твоето, Нефе. Само че Талителе умира. В моята земя щеше да бъде наобиколена от десетки свои потомци, а всички погребани в нея предци щяха да я посрещнат. Тук е сам-самичка, откъсната от земята, в която се е родила. Жрецът предлага друг избор. Нямам право да й го отнемам. - Гехану взе лулата си, дръпна здраво и пусна струйка дим. - С жреца поне няма да я боли.

Сунанди сведе поглед, усетила още по-силно собствената си мъка. Да би могла и тя да предостави подобен избор на Лин - Вземане или ужасната смърт, която я сполетя, - какво ли би решила? Не й се щеше да обсъжда този въпрос.

- Прости ми, че поставих под съмнение твоето решение - проговори Сунанди.

Гехану сви рамене.

- Ако това те успокоява, аз силно се съмнявам, че тя ще приеме предложението. Още в Гуджааре я питахме дали не иска да посети Хетава, но тя отказа. Не желае да я лекуват - иска просто животът да протече така, както е писано. Не мисля, че за едно осмодневие ще промени решението си. Ще се навърта наоколо докогато може, за да ме тормози.

Сунанди се усмихна против волята си.

- Няма да е зле.

- Няма да е зле ли? Ти не я познаваш тая жена. Но стига толкоз по въпроса. Радвам се, че дойде, защото имам да ти казвам нещо друго.

- Така ли?

Гехану кимна, остави лулата върху поставката й и започна да тършува из дрехите си.

- Тукашният старейшина поиска да изпрати в Кисуа съобщение. След като говориш от името на Кисуа... - Жената измъкна ръка изпод робите, държейки малък свитък. Сунанди затаи дъх. Той бе от същия вид, който Кинджа бе използвал винаги за свръзка с шпионската мрежа на страната. Нямаше представа, че въпросната мрежа се простира чак до Теса. Кинджа навярно бе вербувал лично местния старейшина.