![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
Луната, която убива [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542815525
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Луната, която убива [bg]». Краткое содержание книги:
Взе свитъка и го разгъна, за да прегледа шифрованите хиератик.
- Странно.
- Още една изтървана тайна?
- Не съм сигурна. Пише, че някакви шадуни са попаднали на нещо необичайно източно от Теса, в сърцето на пустинята. Следи на място, където не би трябвало да ги има - голям брой камили и коне, здравата натоварени, щом оставят трайни отпечатъци. Двама скаути поели на изток, за да ги проследят, и не се върнали. Не разбирам защо тукашният главатар намира всичко това за важно.
Гехану свъси вежди.
- Племето на шадуните обитава пустинята от много поколения. Ако някой техен следотърсач се загуби в нея, това е крайно необичайно. А при двама - вече става лошо.
- Възможно е да са проследили някой беден керван, който не може да си позволи маршрута през Теса. Група изпаднали нещастници, загубили пътя в пустинята. Или пък банда мародери - те като нищо могат да убият следотърсачите.
- Бая народ ще трябва да са тия мародери, ако е така. И с много провизии - не можеш да тръгнеш с толкова коне в пустинята, без да разполагаш с достатъчно вода и фураж. Това никак не ми прилича на бедни заблудени керванджии.
- Значи войници? - Сунанди поклати глава. - Няма начин. Пустинните хиляда са неутрални пространства между Протектората и териториите на Гуджааре. Те принадлежат на пустинните племена - макар и защото никой друг не ги иска. Никоя държава няма право да праща войски тук. Нито пък би могла - в пясъците няма нищо друго, освен дюни. На войската й трябват казарми, на конете - конюшни...
Тя млъкна, а очите на Гехану се разшириха - двете прозряха истината едновременно.
- И постоянно снабдяване - промълви Гехану.
Сунанди кимна. Умът й бе парализиран от изводите.
- Цял гарнизон. Най-вероятно в близост до някой от по-малките оазиси. Но колко голям? С каква численост? Не може да са много. Защото в противен случай биха оставили трайни следи в пустинята при своето придвижване. Но тогава... - Тя започна да барабани с ръце по коленете си, докато разсъждаваше на глас. - Няма нужда от голяма сила. Само колкото да ударят отбраната на Кисуа по неочаквано направление, като изпреварят основните сили на Гуджааре. С такъв маньовър биха могли да превземат най-северните градове в Протектората и да установят плацдарм, преди нашите сили да се върнат, за да отговорят на удара. - Ръцете й се разтрепериха и тя стисна свитъка. - Дори след предупреждението от Кинджа за миг не бях допуснала, че Принцът може да е чак толкова луд.
Гехану я наблюдаваше, прехапала леко долна устна.
- Ще предупредя хората. Тръгваме утре много преди зазоряване и ще се движим колкото се може по-бързо.
Сунанди кимна.
- Колкото по-скоро занесем тази новина в Кисуа, толкова по-добре.
- Не е само това. - Гехану я погледна с измъчена усмивка. -Следотърсачите са изчезнали, понеже там се намира армия, която не желае да бъде забелязана и убива всеки, имал нещастието да открие нейното присъствие. Ако част от последните следи са оставени от куриери, които носят разпореждания до тази армия от града - града, в който някой се опита да те убие, - мисля, че същият някой дава мило и драго, за да открие нас. Че?
Нощният пустинен студ бе вече настанал, но нямаше нищо общо с треперенето на Сунанди.
- А-че - прошепна тя.
- Ти-сову. - Гехану се усмихна пак, обърната към оставените встрани дисаги. Отвори ги и извади две чаши и полирана кратунка, гравирана с декоративни мотиви. - Вземи. Тази нощ трябва да се наспиш добре.
Сунанди гледаше с недоумение. Гехану й подаде чаша и наля щедро от кратунката. Вино от панире - силно спиртно питие, произвеждано само в най-южните страни. Без да иска, тя се усмихна на малката чаша.
- Ще ми трябва повече от това тук, ако изобщо искам да заспя в близко бъдеще.
- Нали обещах да се грижа за тебе? - Гехану се ухили, докато измъкваше от дисагите още един съд. Кимна към вече отворения. — Това е за тебе.
ТРЕТО СКАЗАНИЕ
След като чу по-важните истории, трябва да започна с по-незначителните, защото виждам, че вече се уморяваш и разсейваш. Няма нужда да се извиняваш. Ние сме мъже на Хетава все пак - сънят не може да ни попречи. Ето там -използвай кушетката. Спи, ако искаш. Аз ще вплета разказа в сънищата ти.
Всичко започва от един луд. В дните, когато Гуджааре била още млада - имали сме само лечение на плътта в ония времена, - започнали да се оформят градските касти. Пристигналите от Кисуа аристократи сона се разделили в две групи: от една страна шуна, които държали да следват обичаите на Кисуа колкото е възможно по-стриктно, и от друга - жина, които искали да превърнат Гуджааре в нещо ново. Първите запазили най-същественото от културното наследство на старата родина, а вторите се смесили с чужденци, като възприели в голяма степен тяхната култура. Всяка от двете групи се нуждаела от другата, понеже без това смесване на традиция и напредък Гуджааре никога не би могла да се утвърди толкова бързо като могъща търговска държава. Но и всяка презирала другата, тъй като разделението помежду им било твърде дълбоко.