![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Четохте ли сутрешното издание на „Паризиен“?
— Купих си го, но нямах време да го прегледам.
— В такъв случай погледнете — каза той и извади от джоба си малка вестникарска изрезка. — От страница дванайсета, горната колона вдясно.
Очите й бързо пробягаха по материала, който съобщаваше за вчерашна кражба от Военния музей, който беше част от Дома на инвалидите. Ставаше въпрос за изчезнал експонат от Наполеоновата зала, която в момента беше затворена за ремонт. Една книга. „Кралството на Меровингите в периода 450–751 г. след Христа“.
Въпросното издание не било особено ценно и по тази причина останало неприбрано. Излагането му в музея се дължало единствено на факта, че било изрично споменато в завещанието на императора. В момента музейните работници извършвали инвентаризация, за да разберат дали липсват и други предмети.
Тя вдигна глава и заби очи в лицето на Торвалдсен.
— Откъде сте сигурен, че това може да ме засяга?
— В замъка ви вече споменах, че съм си направил труда да проуча не само вас, но и него.
В главата й отново се появи вчерашното му предупреждение.
Ако съм прав за него, той ще ви каже, че не е успял да вземе някаква вещ, към която проявявате интерес. Че не е била там или нещо подобно.
Точно това бяха думите, които чу от устата на Греъм Ашби.
50
Малоун се промуши през тесния отвор и стъпи в остъклената част на купола. Посрещна го леденият въздух на слънчевия зимен ден. И главозамайваща гледка във всички посоки. Сена се извиваше като змия на север, до нея се издигаше тъмната грамада на Лувъра. На около три километра на изток се издигаше Айфеловата кула.
Стефани го последва горе. Агентът остана на стълбата. Виждаха се само главата и раменете му.
— Реших да огледам купола лично — поясни той. — Не открих нищо, но останах да изпуша една цигара. И видях това…
Малоун се обърна в посоката, която сочеше показалецът му. Към остъклената външна част на купола беше закрепена синя кутийка с размери десет на десет сантиметра. Той внимателно се обърна към нея, опирайки се на бронзовия парапет. От единия й край стърчеше дълга около трийсет сантиметра жица, която потрепваше на вятъра.
Той се обърна към Стефани и обясни:
— Това е транспондер. Радиомаяк, който трябва да насочи онзи самолет. — Пръстите му сръчно отлепиха кутийката, закрепена към купола със здраво тиксо. — По всяка вероятност се активира от разстояние. Но поставянето й тук изисква доста усилия.
— Едва ли е проблем за Питър Лайън, който е правил и по-трудни неща.
Той се върна, натисна копчето за изключване отстрани на уреда и промърмори:
— Това би трябвало да му усложни задачата. — Подаде кутийката на Стефани и добави: — Вероятно си даваш сметка, че е прекалено лесно…
Тя очевидно беше съгласна.
Малоун пристъпи към парапета от другата страна и се наведе над площада пред южната фасада на църквата. Улиците, които се вливаха в него. бяха почти безлюдни. По Коледа обичайният трафик липсваше. Не се виждаха и полицейски бариери, които биха разтревожили хората на Айфеловата кула, очакващи грандиозния фойерверк.
В следващия момент той забеляза светъл микробус, който се движеше с необичайно висока скорост по Булевард дез Инвалид. Микробусът рязко зави по Авеню дьо Турвил, което беше перпендикулярно на главния вход на църквата. Стефани проследи погледа му. Микробусът намали, зави надясно, напусна уличното платно и заподскача по плитките каменни стъпала към главния вход.
Стефани измъкна радиостанцията си. Преодолял стъпалата, автомобилът пое по пътеката между тревните площи и с разклащане закова пред следващите стълби. Вратата откъм шофьора се отвори. Стефани включи радиостанцията и понечи да обяви тревога, но още преди да отвори уста, един мъж изхвърча от микробуса и хукна към някаква кола, която се появи на улицата. Мъжът скочи вътре и колата рязко потегли. Миг по-късно микробусът се взриви.
— Позволете ми да ви пожелая весела Коледа — изправи се пред присъстващите Елиза. — Много се радвам, че сте тук. Прецених, че тази зала е изключително подходяща за днешната ни среща. Малко различна, но подходяща. Самата кула ще бъде отворена за посещения чак в един по обяд, а дотогава ние ще се радваме на пълно спокойствие. — Направи малка пауза и добави: — Междувременно ще се насладим и на един великолепен обяд.
Беше особено доволна от присъствието на Робърт Мастрояни, който беше изпълнил обещанието си, дадено в самолета.