Парижка вендета [bg]

Торвалдсен изслуша египетската история, последвана от разяснения на идеята на Наполеон за създаване на Парижки клуб, а накрая и личното мнение на Ларок за съдържанието на четирите папируса. Той не пропусна да отбележи, че тя не спомена за разговора си с него, по време на който беше споделила същата информация. Очевидно искаше той да бъде запазен в тайна. Изрезката от вестника със сигурност й беше направила впечатление. Реакцията й сочеше и нещо друго. Явно Ашби не беше споменал, че е получил книгата благодарение на Стефани и Котън.

Но какъв беше интересът на отдел „Магелан“ към тази история? През нощта и сутринта той няколко пъти се опита да се свърже с Малоун, но никой не вдигаше телефона и не отговаряше на съобщенията му. Стаята в хотел „Риц“ беше останала неизползвана. Агентите му не бяха успели да научат заглавието на книгата, която Стефани беше предала на Ашби, но той беше сигурен, че става въпрос за същото издание, което беше изчезнало от музея.

Нима можеше да бъде друго? Явно Малоун бе имал основателни причини да даде томчето на Стефани, но той нямаше представа какви са те.

Ашби седеше спокойно на мястото си отсреща, очите му внимателно следяха Ларок. Дали останалите мъже и жени в тази зала имаха представа в какво всъщност са се замесили? — запита се Торвалдсен. Той силно се съмняваше, че Елиза Ларок проявява интерес само към незаконните печалби. След двете си срещи с нея остана с впечатлението, че тази жена има ясно очертана мисия — бе твърдо решена да докаже нещо, вероятно наследствените права на семейството си. А може би да пренапише историята? Но при всички случаи беше нещо повече от печеленето на пари. А фактът, че беше събрала Парижкия клуб тук, на Айфеловата кула, и то навръх Коледа, също си имаше причина.

В крайна сметка той реши да забрави за Малоун и да се съсредоточи върху онова, което ставаше в момента.