Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Предполагам, че Сам и Меган вече са намясто — подхвърли той и успя да улови кимането й.
— Двамата горят от желание…
— Което винаги е проблем.
— Съмнявам се, че ще бъдат в опасност. Ларок е настояла всички без изключение да бъдат проверени за оръжие и подслушвателни устройства.
Малоун бавно огледа чудовищния саркофаг на Наполеон.
— Това нещо дори не е изработено от червен порфир — отбеляза той. — Материалът е финландски кварц.
— Не го казвай на французите — засмя се тя.
Разнесе се мелодичен звън. Той видя как Стефани доближи джиесема до ухото си, изслуша някакво съобщение и прекъсна линията.
— Нов проблем — обяви тя.
Той рязко вдигна глава да я погледне.
— Хенрик е на Айфеловата кула и вече се е настанил в заседателната зала.
Сам беше облечен с късото сако и черните панталони на обслужващия персонал, доставени благодарение на Стефани Нел. Меган също беше пременена в подобна униформа. Двамата бяха част от единайсетте наети служители, които обслужваха залата. В нея имаше само две овални маси със златисти покривки и фин порцелан. Самата зала беше с размери двайсет и пет на петнайсет метра с малка сцена в дъното. В нея спокойно можеха да се поберат двеста гости. По тази причина двете овални маси изглеждаха някак самотни.
Сам подготвяше чашите за кафе и други топли напитки, като едновременно с това следеше поведението на изпускащия пара самовар. Нямаше представа как функционира тази машина, но мястото й беше удобно разположено до вратата, през която влизаха гостите. Вдясно от него се простираше широка остъклена стена, разкриваща прекрасна гледка към Сена и Десния бряг.
Трима възрастни мъже и две жени на средна възраст вече бяха пристигнали, посрещнати от достолепна дама в сив делови костюм.
Елиза Ларок.
Преди няколко часа Стефани Нел му бе показала снимките на седемте членове на клуба и благодарение на тях той разпозна лицата на гостите. Тримата мъже контролираха най-големите кредитни институции на континента, а един от тях беше член на Европейския парламент. Всеки от тях беше платил по двайсет милиона евро, за да участва в тайните операции, които според Стефани вече им бяха донесли незаконни печалби от над сто и четирийсет милиона. Пред очите му в кръв и плът стояха хората, за чието съществуване само беше подозирал.
Той и Меган трябваше да гледат и слушат. Никакви действия, които биха разкрили истинската им самоличност, беше заповядала Стефани.
Приключил със суетнята около кафе машината, Сам се обърна с намерението да потърси друга позиция. В същия момент пристигна следващият гост. Беше облечен като другите — скъп тъмносив костюм, бяла риза и бледожълта вратовръзка.
Хенрик Торвалдсен.
Елиза Ларок посрещна Хенрик Торвалдсен още на входа на залата „Густав Айфел“ и леко стисна протегнатата му ръка.
— Много се радвам, че сте тук — усмихна се тя. — Костюмът ви е изключително елегантен.
— Рядко нося костюми, но реших, че днешният ден е по-специален.
— Благодаря за съобразителността — кимна тя. — Денят наистина е важен.
Той не отделяше поглед от лицето й. Искаше да изглежда максимално заинтересован. Това не му попречи да огледа и пристигналите преди него гости, които се бяха пръснали из залата и тихо разговаряха. Обслужващият персонал се занимаваше с подготовката на обяда и освежителните напитки. Преди много години беше усвоил един много полезен навик: в рамките на две минути след появата сред други хора да определи дали се намира между приятели или врагове.
Поне половината от лицата му бяха познати. Мъже и жени, които бяха широко известни в света на бизнеса и финансите. Двама от тях бяха изненада за него, защото никога не беше допускал, че могат да участват в някакви конспирации. Бяха богати, но не чак от неговия калибър. Логично беше да се включат в някакви схеми за бързи и лесни печалби.
Наблюденията му бяха прекъснати от появата на висок смугъл мъж с посребрена брадичка и блестящи сиви очи.
Ларок се усмихна, стисна ръката му и лекичко го придърпа към тях.
— Искам да ви запозная с един човек.
Обърна се към Торвалдсен и обяви:
— Хенрик, приятно ми е да ви представя лорд Греъм Ашби.
49
Малоун напусна криптата на Наполеон и се заизкачва по мраморното стълбище, украсено в горния край с две бронзови фигури на погребални духове. Единият беше с корона и държеше в ръка везната на правосъдието, а другият имаше меч и глобус. Стефани го чакаше пред олтара с извити колони, напомнящи на олтара на Бернини в катедралата „Свети Петър“.