![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Ланселот го уверил, че няма от какво да се страхува.
— Но кажете дали знаете името ми.
— Да, сеньор, казвате се Ланселот от Езерото. Знаете ли на свой ред кой съм аз? Братовчед съм на един от хората, които ви обичат най-много, Мелиан Веселяка, комуто извадихте парчетата желязо от тялото в Камелот в деня, когато бяхте посветен в рицарство.100
89. Помирението между Араниан и Ланселот
Думите на рицаря изпълнили с радост Ланселот. При спомена за Мелиан, когото обичал много, свалил шлема си и се спуснал да целуне рицаря, като го помолил в името Господне да му прости причиненото зло. Другият го сторил с удоволствие. При тази гледка неговите другари радостно се затичали към Ланселот, за да го прегърнат. Гневът и мъката им отстъпили място на веселието. Двамата, които били в безсъзнание дълго време, се изправили и седнали въпреки жестоката болка. Китката на единия била посечена, а на другия ръката — между рамото и лакътя. Щом ги видял така осакатени, Ланселот много се разчувствал. Било изписано и на лицето му. За да не бъде свидетел на страданието им, заявил на тези, които го били наобиколили:
— Сеньори рицари, ето че нощта настъпи. Имам толкова много работа за вършене и повече не мога да се бавя. Ала преди да тръгна, моля всички да отидете до мястото, където ме намерихте. Помирете се с рицаря и бъдете добри приятели с него. Заведете му този млад мъж, върнете го така здрав, както го отведохте, и го поздравете от мен.
— Що се отнася до вас, сеньор — продължил той, като се обърнал към рицаря с аленочервените доспехи, — видите ли Мелиан, предайте му моите поздрави, най-добри пожелания и желанието ми да го видя повече от всеки друг чуждестранен рицар. Не ми остава друго, освен да ви благословя.
— Сеньор, не може ли по някакъв начин да останете с нас?
— Не — отвърнал Ланселот.
— Добре, тръгвайте тогава — рекъл той. — И дано Господ ви пази, където и да сте.
90. Ланселот отсяда в къщата на един горски пазач
След тези думи Ланселот потеглил. Нощта вече се била спуснала отдавна, но луната греела ярко. Той навлязъл в гората, която била толкова гъста, че пътят оставал в мрак. Стигнал до къщата на някакъв горски пазач, разположена насред поляна, добре оградена от здрави стени с бойници и дълбоки ровове. Ланселот извикал и му отворили вратата. Когато господарят на дома видял доспехите му, разбрал, че е странстващ рицар. Втурнал се заедно с хората си да му ги свалят и го попитал дали е вечерял.
— Да — отвърнал той.
Тогава господарят заповядал да му приготвят легло. Предвидили за Ланселот отделна постеля.
91. Ланселот поема на път към двора на крал Бодмагю
На следващия ден, веднага след изгрев-слънце, Ланселот станал и тръгнал на път, като благословил всички, които живеели в къщата. Господарят го изпратил донякъде. Когато се озовали на известно разстояние от дома му, той се обърнал към рицаря:
— Сеньор, къде възнамерявате да отидете?
— Бих искал — рекъл Ланселот — да стигна до двора на крал Бодмагю.
— Поради каква причина, сеньор?
— Защото там трябва да се защитя срещу един рицар, който ме обвини в предателство, а датата е определена за деня на Мария Магдалена.
— Това се пада след четири дни, защото тогава ще бъде празникът, за който говорите, и кралят ще свика двора си в Юиндезан на морето. Затова не се бавете, ако искате да стигнете навреме, тъй като дотам има три пълни дни яздене, а може би и повече. Ако желаете, ще ви придружа, защото ми се струва, че притежавате много достойнства.
— Сеньор — отвърнал Ланселот, — и дума да не става да ви причинявам неудобство, но ако знаете някой път, който ще ме отведе направо там, насочете ме.
— Разбира се — рекъл той, — на драго сърце.
Без да чакат повече, разговаряйки, те навлезли в гората и любезният господар го попитал откъде идва.
Принадлежа към двора на крал Артур.
— Наистина ли? Сеньор, бъдете добре дошли! Ала за Бога, кажете ми тогава дали са намерили поне малко утеха заради голямата загуба, която претърпяха?
— Каква загуба?
— Как, нима не знаете?
— Не, разбира се, ако не ми кажете.
— Бога ми, в такъв случай явно не сте част от този двор, защото съм сигурен, че всички хора от двора го знаят. В това няма нищо чудно, тъй като те никога не са понасяли подобна загуба.
100
Намек за един от първите успехи на Ланселот, от който проличава, че героят е предопределен за необикновени подвизи. Когато Ланселот идва за пръв път в двора на Артур, за да получи рицарски сан, там вече се намира тежко ранен рицар, Мелиан: в главата му е забит меч, а от тялото му стърчат две парчета от копия. Артур, Говен и други рицари опитват да извадят железата от ранения, но безуспешно. След тях Ланселот ги изтръгва с лекота.