![Оскар за смъртоносна роля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/3/oskar-za-smrtonosna-rolya-bg-download.jpg)
Оскар за смъртоносна роля [bg]
- Автор: Литвиновы Анна и Сергей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Дамян Яков
- ISBN: 978-954-527-389-6
- Переводчик: Антоанета Бежанска
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Оскар за смъртоносна роля [bg]». Краткое содержание книги:
— А после? Чула ли си какво е станало после с онзи плужек?
Таня отрицателно поклати глава.
— Нищо! А депутатът, което е най-смешното, все пак влезе в Думата.
— Забавна история… — кимна полковникът.
— Да — потвърди Таня, — само че се страхувам, че към нашата история тя няма никакво отношение.
— Защо реши така?
Таня сви рамене.
— Онзи „агент“ беше много млад. Много.
— „Много“ това колко е?
— Ами изглеждаше на не повече от двайсет и две. Хлапак. Току-що завършил.
— Точно време, за да узрее за подлости… — отбеляза Ходасевич.
— За подлости — да — съгласи се Таня. — Но за глупави подлости, като за тоя половин милион. Не вярвам, че такова хлапе може да организира цяла спецоперация.
— Хлапетата растат.
— Знаеш ли, Валерочка — възрази Таня, — онзи, който е способен да продаде шефа си за петстотин хиляди е дребно човече. А и за да организира такова мощно отмъщение, той просто няма да има пари! А главното — размах!
Ходасевич поклати глава.
— Хората се променят, Таня — каза той меко. — И финансовите им възможности — също. А съответно и размахът!
— Кой знае защо, Валерочка, ти се хвана за това сукалче?…
— Не зная защо, Танюшка — въздъхна Валерий Петрович. — Оперативният нюх може би ми подсказва, както казва общият ни познат Паша Синичкин… Та значи, този рекламен агент сам ви е намерил с Андрей Фьодорович, така ли?
— По-точно, не нас с Андрей Фьодорович, а лично мен!
— Това обичайната практика ли е — да водиш именно ти преговорите за финансирането?
— Не — поклати глава Таня. — По-скоро, това беше изключение. По принцип, точно Андрей Фьодорович винаги намираше клиентите и се договаряше с тях за заплащането.
— Това вече е интересно. И как се казваше тоя тарикат агент? Помниш ли?
— Запомнила съм го за цял живот — каза Таня. — Казваше се Николай. А фамилното му име беше Птушко.
Лицето на Валерий Петрович изведнъж се вкамени. Даже не само се вкамени — то мигновено се превърна в маска!
— Птушко?! Сигурна ли си?! — попита той, едва размърдвайки устните си.
— Да, сигурна съм — кимна Таня. — Какво има?
И тогава, на секундата, Валерий Петрович си спомни… По-точно, не си спомни, защото той никога не го беше забравял! Просто миналото изведнъж удивително ярко и ясно се изправи пред него…
Седемнайсет години преди описваните събития
14 юли 1987 година
Франция, Париж
Двамата руснаци, заминали от гара Монпарнас с полупразната скоростна електричка, не привличаха ничие внимание. А те и не приличаха на руснаци, които в чужбина винаги изглеждат напрегнати и са облечени недодялано. Двамата елегантни господа, от глава до пети изтупани с всичко чуждестранно, във влака приличаха повече на парижани, отколкото парижаните. Единият от тях — пълен, да не кажем дебел — беше облечен с трикотажна риза и с копринено шалче на врата. Вторият — слаб, красив — носеше джинси и джинсова риза.
Във вагона практически нямаше хора. Сутринта, в празничния ден, Денят на превземането на Бастилията, парижаните предпочитаха да прекарат времето си в леглата или бавно да закусват в малките кафенета, следейки по телевизията парада на Шанз-Елизе.
Първо мъжете си говореха на френски, а после, разбрали, че никой не ги чува и не им обръща никакво внимание, минаха на руски.
— Какво там, при вас в Москва говорят за Горбачов? — попита слабият.
— Как какво? — неопределено отговори пълничкото конте. — Някои все така се радват на царя реформатор, други скърцат със зъби…
— Защо скърцат? — усмихна се първият.
— Всеки заради нещо свое. Кой заради безумната идея да се избират ръководителите. Кой заради Раиса Максимовна. Кой заради борбата с водката. Между другото, знаеш ли вица? Горбачов сега го наричат минерален секретар.