Плясъкът на крилете му [bg]

— Поднасям извиненията си на съда. — Той се обърна пак към Кейл; мускулчето му все още потрепваше.

— Вярно ли е, че в битката при Силбъри Хил сте спасил живота на обвиняемия?

— Да.

— Явно доказателство, дами и господа, че свидетелят не таи лоши чувства. Така ли е?

— Не разбирам.

— Наистина ли?

— Не.

— Таите ли лоши чувства към подсъдимия? — попита Кок; сега потрепваше мускулчето на лявото му слепоочие.

— Не.

— Изложихте ли на риск собствения си живот, докато го спасявахте?

— Да.

— Той някога благодарил ли ви е за този акт на върховна храброст?

— Честно казано, не помня.

— Това ядосва ли ви?

— Не.

— Защо не, господин Кейл? Мисля, че повечето от нас биха се ядосали при такава ужасна неблагодарност.

— Неблагодарността на принцовете е пословична, нали?

— Никога не съм смятал принцовете в тази страна за неблагодарни, но го вярвам за Кон Матераци.

— Е, точно затова не бях ядосан. Не съм го очаквал.

За първи път, откакто беше дошъл в съда, Кейл погледна право към Кон. Между тях премина нещо странно.

— Бихте ли ни казали — започна Кок — как преценихте ръководството на битката от вашата уникална гледна точка?

— Имате предвид — от дървото, или въз основа на моя опит?

— И двете, господин Кейл, и двете.

— Бяха минали три часа от началото на битката, а може би и повече. Изглеждаше, че може да се обърне и в едната, и в другата посока.

— Видяхте ли обвиняемия на бойното поле?

— За известно време. Но беше отдалеч.

— И изградихте ли си мнение, основано… — той се обърна пак към съда — … основано на значителния ви опит, за неговото поведение по време на този трагичен сблъсък?

Настъпи пауза; Кейл обмисляше нещо.

— Да.

Мускулите на челото на Кок престанаха да трепкат.

— И какво гласеше това обмислено мнение?

Ако смяташе да е верен на клетвата си — нещо, което нямаше намерение да прави, — Кейл би казал, че Кон е проявил необикновена лична и тактическа смелост. Самият той не би се справил по-добре — нито дори толкова добре. Все пак, можеше да добави и че той изобщо не би водил битката. Но никой не искаше да чуе това. Простата истина — истината в смисъл „фактите, каквито са“, а не „цялата истина и нищо друго освен истината“ — беше, че Кон е мъртвец. Да го защитава само защото така е честно, би било безполезно.

Кейл искрено вярваше, че той е единственият, който може да спре Боско, и че без неговата Нова армия всички в града, може би включително и той, ще са мъртви до дванайсет месеца. Да защитава Кон беше не само безполезно; беше вредно. Затова му бе трудно да обясни защо не може да се насили да излъже направо, за да си гарантира, че едно добро нещо ще бъде осъществено, вместо да шикалкави и да излага на риск това добро нещо. Осъзнаваше колко глупаво постъпва и ако имаше няколко минути за размисъл, би убедил себе си, че да рискува живота на милиони, за да спаси живота на едно лайно като Кон Матераци, колкото и възхитително да се бе държал при Бекс, е порочно, зло, погрешно и, най-важното — лошо за Томас Кейл.