Ръкописът на Фулканели [bg]

— Бенедикт! — възкликна той и го прегърна през раменете. — Ужасно се безпокоях за теб! Но къде е Робърта?

Бен накратко описа развоя на събитията. Свещеникът рухна на близкия стол с внезапно състарено лице. Седемдесетте години изведнъж му проличаха.

— Няма да се задържам — предупреди го Бен. — Полицията вероятно вече е проверила реното и скоро ще бъде тук.

Паскал рязко се изправи. В очите му се появи непознат блясък.

— Ела! — заповяда той. — Ще те отведа на място, където ще поговорим спокойно.

Влязоха в църквата и Бен коленичи в изповедалнята. Лицето на Паскал белееше зад мрежестото прозорче.

— По отношение на полицията можеш да бъдеш спокоен, Бенедикт — каза свещеникът. — От мен няма да научат нищо. Но ти какво мислиш да правиш? Ужасно се страхувам за Робърта!

— Не знам кое е най-доброто — призна с мрачно лице Бен. Не можеше да обърне гръб на умиращото дете, което отчаяно се нуждаеше от помощ. Но, от друга страна, ако решеше да се придържа стриктно към изпълнението на задачата, щеше да подпише смъртната присъда на Робърта. Ако тръгнеше да я търси и се окажеше, че вече е мъртва, би означавало напразно да пожертва живота на детето. — Не мога да спася и двете…

Паскал помълча, после въздъхна.

— Изправен си пред труден избор, Бен. Но трябва да вземеш някакво решение. И впоследствие да не съжаляваш нито за миг. Достатъчно си се самосъжалявал. Не се обръщай назад, дори изборът ти да причини нови страдания. Бог ще знае, че помислите ти са чисти.

— Знаете ли какво означава „Gladius Domini“, отче?

— „Божият меч“ на латински — изненадано го погледна Паскал. — Защо питаш?

— Да сте чували за организация с това име?

— Никога!

— А спомняте ли си, че ми споменахте за някакъв епископ, който…

— Шшшт! — сложи пръст на устните си свещеникът. — Имаме гости.

След тези думи излезе от изповедалнята и се насочи към детективите, които стояха под арката на входа.

— Отец Паскал Камбриел?

— Да.

— Аз съм инспектор Люк Симон.

— Да излезем навън.

Свещеникът побърза да затвори вратата след себе си.

Симон беше уморен. Полицейският хеликоптер току-що го беше пренесъл от Льо Пюи. Там следата не го доведе доникъде, но той беше сигурен, че Бен Хоуп все някъде щеше да се появи. Това наистина се случи, но инспекторът нямаше никаква идея защо точно тук — в прашното селце, забутано високо в планината. Болеше го глава, изпитваше остра нужда от обичайната доза кафе.

— Мисля, че колата ви липсва — подхвърли той на свещеника. — Тя не е ли рено 14?

— Как така липсва? — учудено попита Паскал. — Не съм я ползвал от седмици, но доколкото ми е известно, тя е…

— Колата ви е открита на паркинга на хотел „Роял“ близо до Монсегюр.