Прах [bg]

— Какво значение има?

— Важно е. Може да обясни много неща. Той изпълнява само част от ритуала, защото фантазията му е била съсипана от нея, тя се е държала по неочакван за него начин, а после е проявила нахалството да умре в ръцете му.

— Ще направя всичко възможно да разбера дали е било така.

— Може би затова е бъркал в бурканчето с мехлем, докато е бил навън с трупа й. Било му е по-трудно от обикновено. Бил е ядосан и разсеян и се е опитвал да се съсредоточи. Тя не го е оставила да свърши. Обрала го е. Цветята на злото не са разцъфнали и сега той е разярен бик.

— Трябва да видим какво ще ни каже трупът й.

— Той губи контрол — казва Бентън, сякаш настъпва краят на света. — Винаги се случва така. Не мислех, че ще стане толкова бързо с него, а то вече е започвало и затова се е върнал тук. Мили боже! Той е тук, защото се измъква от ограниченията си и е ръководен от сила, която не разбира, но тя го притежава. А това е домът му. Тук е започнало всичко и тук ще приключи.

Бентън не може да предотврати това, което вижда. Страшно напрегнат е, като че ли той е получил електрошок.

— Срива се, потъва все по-дълбоко в жестоките си фантазии, за които дори не подозира, че са извратени и неоправдани. Не се смята за жесток. Вини всички останали. Мисли, че е нормален като мен и теб. Вярва, че това, което прави, е логично — казва той в мига, когато Ан влиза да се облече. — Отивам да си взема колата. Ще кажа на Гранби, че ако иска да се срещне с теб в три часа, трябва да дойде тук, в КЦК.

— Да, да се срещне с мен — повтарям, ядосана, че Бентън не е поканен. — В колко часа Брайс ще интервюира кандидата за длъжността на Марино? — питам Ан.

— В три, разбира се — отговаря тя, като поглежда Бентън любопитно. — Мога да му кажа да отложи интервюто за пет часа.

— Надявам се да успея да се отбия за малко — казвам. — Това необходимо обсъждане на случая ли е или политика? — питам Бентън, който отваря вратата. — А и не съм много склонна да се срещам с Гранби, след като той не иска и ти да присъстваш — добавям и влизам вътре.

Ед Гранби да върви на майната си.

— Не се интересувам от проклетата му политика и намерения — продължавам все по-ядосана. — Юрисдикцията на ФБР и всичко, свързано с нея, нямат нищо общо с КЦК.

Не мога да понеса идеята, че Гранби ще ми губи времето, а аз няма да мога да го погледна, без да си помисля за вагинални течности и менструална кръв, които категорично не може да са били оставени от Мартин Лагос. Никога не съм харесвала шефа на Бентън и не искам да имам нищо общо с него, докато не узная истината за случилото се в КОДИС. Ако Гранби е наредил на някого да промени ДНК профил, искам да знам защо. А още повече искам да си получи заслуженото.

— Е, това е проблемът и го разбирам — казва Бентън, застанал до вратата. — Марино е споменал, че съм работил по случая в МИТ, без да сме били официално поканени от Кеймбридж. После пък шефът на полицията в Кеймбридж се обажда ядосан. И Гранби се опитва да реши проблема. Поне така твърди той. А аз не мога да присъствам, тъй като аз съм проблемът.