Прах [bg]

— Ако е била убита от Столичния убиец, значи той използва електрошок върху жертвите си. Или поне при последната — обяснявам. — И не какъв да е модел. Използваният върху нея изстрелва патрони с жици и тежки сонди, които се забиват в плътта като рибарски кукички. С други думи, разполага с полицейско оръжие.

— Може да го е купил на улицата — казва Бентън, като сяда на пейката и сваля терлиците си. — А това не е много трудно. Пък и човек може да се сдобие с подобни неща и по интернет.

— Да, това определено е възможно. Но е знаел какво да купи и как да работи с него.

Бентън сваля ръкавиците и маската си и се протяга към боклука.

— Садизъм и контрол — казва той, като ми подава защитните си очила. — Дори и само очакването на електрошока би било ужасяващо.

— Така е — съгласявам се.

— Затова не са се борили с него — отбелязва той, загледан в празното пространство, сякаш вижда кошмарен образ.

— Парализата продължава само докато той натиска спусъка, освен ако не извадиш адски лош късмет, както, подозирам, се е случило с Гейл. Или пък станалото с нея е било неволно милостиво. Може би той е използвал електрошока, а преждевременната й смърт я е спасила от мъчения. Може би заради това няма торбичка, лъскава лепенка или панделка.

— Не е стигнал до най-добрата част, а ритуалът му е бил прекъснат.

Бентън обляга ръце на коленете си и се вторачва в тях, после започва бавно да върти венчалната си халка.

— Ще видим какво ще покаже аутопсията, но ако я е зашеметил с електрошок, докато е била на тъмния паркинг, това може да е обяснението защо внезапно е замлъкнала, докато е говорела с Карин Хегъл — добавям и после му разказвам за записания телефонен разговор, който Луси ми пусна.

Описвам звука от двигателя на кола някъде зад бар „Сай“ и думите на Гейл Шиптън: „Съжалявам. С какво мога да ти помогна?“. А после нищо. Сядам до съпруга си и се притискам към него.

— Това би обяснило защо Гейл не е говорила повече. Изпуснала е телефона си и не е можела да каже и дума. Но не е паднала на земята, защото щеше да има контузии и драскотини, вероятно дори и сериозни увреждания, ако си е ударила главата. Нещо й е попречило да падне, когато мускулите й са отказали.

— Той може да я е хванал и пренесъл в колата си — казва Бентън, вторачен в ръцете си сериозно, сякаш тъкмо е открил нещо, което му е убягвало досега. — Тя е била дезориентирана и не е искала да се бори, ако това е означавало да я поразят отново с електрошока. Очевидно не е пищяла, защото писъците й щяха да се чуят на записа, който Луси не би трябвало да притежава, а да предаде на полицията.

— Не всички пищят, някои дори припадат. Ако е имала сърдечни проблеми, може да е получила инфаркт.

Не възнамерявам да му разкривам действията на Луси.

В момента не се интересувам от това, че е нарушавала правилата. Тревожа се повече за шефа на Бентън и с какво точно се е захванал.