Прах [bg]

— Трясъците не са заради мен — отговарям. — Купонът не е в моя чест. Просто случайно попаднах на него.

— Чух ли нещо за електрошокова палка?

— Не си чула абсолютно нищо.

— Харълд каза, че имаш нужда от мен — заявява Ан. — Какво точно искаш да направя?

— Да ми помагаш. Той може да помага на Люк. Трябва да направим ангиография и да я сканираме отново, за да видим дали подозрението ми е правилно и дали е имала сърдечни проблеми, шито са причинили внезапна смърт. Бих искала всичко относно случая да си остане между нас засега. Моля те.

— Устните ми са залепени — казва Ан решително. — Какво мислиш?

— Може би си имаме работа с убиец, свързан по някакъв начин с полицията или с достъп и интерес към нея.

— Ченге убиец?

— Не знам. Не е задължително. Но не всеки може да се сдобие с типа електрошокова палка, използвана върху нея. Или си е уредил такава незаконно, или има връзки с полицията, или някой негов близък има.

— Това е причинило пневмоторакса? Не мисля, че някога преди сме имали нараняване от електрошокова палка.

— Да, защото повечето хора не умират от тях.

— Срещах се с един тип известно време. Начинаещо ченге. Част от обучението им е да бъдат поразявани от такава палка. Той ми каза, че не боляло много, но ти изкарвало акъла от страх.

— Знаеш ли какво изпитваш, когато си удариш лакътя? Представи си тази болка, умножена по хиляда навсякъде по тялото ти в продължение на пет секунди или повече.

— Следователно, ако поразиш някого веднъж, той надали ще рискува да получи втора доза.

— Освен ако не е надрусан с кокаин или фенциклидин. Ти знаеше ли, че Луси ще вземе Бентън от Вашингтон, за да го доведе у дома няколко дни по-рано и да ме изненада?

Мога да попитам Ан всичко и тя няма да го повтори или да ме съди.

— Брайс ми каза. Мисля, че много хора знаеха и бяха доволни — отговаря тя. — Чувствахме се ужасно заради онова, което ти преживя в Кънектикът. А после се и разболя на всичкото отгоре. Вече е почти Коледа, Бентън го нямаше, а утре е рожденият му ден. Това може и да те изненада, но хората тук смятат, че само работиш. Затова искаме да си почиваш от време на време и да си щастлива.

Осъзнавам каква нужда изпитвам да поговоря. Не мога да спра да мисля за възмутителната идея на Гранби, че Столичния убиец се влияе от публикациите на Бентън и следователно садистичните убийства са отчасти по вина на съпруга ми. И затова той би трябвало да се пенсионира, а Бюрото да спре с изготвянето на профили, които са остарели и опасни. Гранби се стреми да отрови мислите му и знае как да го направи. А аз се опитвам да остана обективна и спокойна, но кипя отвътре.

— Хората тук са знаели, че Луси ще докара Бентън у дома днес — казвам на Ан. — Колегите му от ФБР са знаели, шибаният му шеф е знаел, както и хотелът във Вирджиния и всеки, който е видял летателния план на Луси.