Прах [bg]

— Не приемаме лични обаждания от адвокати — отвръщам. — Никаква информация няма да бъде споделена с нея или с някого друг относно този случай или другите ни случаи. Не правим подобни услуги.

— Гранби иска да се видим в три часа — съобщава ми Бентън, като слага ръце на раменете ми.

— Сигурна съм, че иска.

— Какво да му кажа?

— Като гледам как върви денят, ще се наложи да отидем там — отговарям, като се завъртам към него. — Ще резервирам военната стая или ТПЗ в зависимост от това, което ще разглеждаме.

ТПЗ е новият ни Театър за прогресивно задълбочаване, където разглеждаме случаи в три измерения или виртуална реалност. Едно от последните изобретения на Луси, която продължава с усилията си да отърве света от хартията.

— Трябва да подменя проектор в мултитъч масата — уведомява ме тя в мига, когато Глория, специалистката по ДНК, влиза.

Подавам й уликите.

— След теб отиват при Ърни — казвам й, когато тя подписва плика. — Колкото се може по-бързо.

Трийсетгодишна, с щръкнала нагоре черна коса и обица на лявата ноздра, Глория е експерт в изготвянето на ДНК профили и е свикнала с настояванията ми за светкавична работа.

— Ще го сложа начело в списъка — казва ми тя.

— Може да получиш лабораторни доклади от службата на доктор Вентър в Балтимор — уведомявам я.

— Вече ги изпратих — съобщава ми Луси.

Глория ме поглежда любопитно и се отправя към вратата. ДНК профил от един от случаите на Столичния убиец, а биоложката ми не е глупава и неосведомена. Става нещо голямо и тя е наясно с това.

— Не е нужно да казвам… — поглеждам я в очите.

— Разбира се. Ще разполагам с нещо до утре сутрин, но ще се опитам да го направя колкото се може по-бързо.

Тя излиза от стаята и тръгва бързо по коридора към асансьора, залепена за телефона като всеки друг.

— Кога Бентън се върна от Вашингтон? — пита ме Ан. — Добре ли е? Изглежда има нужда от малко месо по кокалите си. Видя ли онзи танк, с който пристигна Луси? Когато го вкара в халето, звучеше като че ли каца с хеликоптера си.

— Аз стоя ето тук — обажда се Луси, като оставя кутията с пицата на бюрото. — Брайс, надявам се да има и вегетарианска, защото в противен случай наистина ще те застрелям.

— Пожелай на Ан добро утро от името на Бентън, който стои точно зад теб — казва ми Брайс. — Сос, гъби, броколи, спанак, патладжан — изрежда той за Луси. — И да видим какво още. Аха! Две скучни парчета само за теб — ухилва се той, като й подава хартиена чиния и й показва кожените си гривни. — Харесват ли ти? — раздвижва китка. — Ръчно изработени с драконов клип. В кафяво и кралско синьо, защото Итън е адски щедър. Ан? — завърта се той към нея. — Луси ти казва добро утро чрез мен, а аз ти пожелавам добро утро чрез нея. Ясно ли е?