Прах [bg]

Правя знак на Харълд, че се нуждая от помощ.

— Не съм убедена дали няма причина и следствие — казвам, като взимам ножица от количката и започвам да режа лепенките. — Миналата седмица си се погрижил за една от пациентките му, Сакура Ямагата, жената, която скочила от покрива на кооперацията си.

— Мили боже — ококорва се Люк. — Двайсет и две годишната така наречена дизайнерка, благодарение на татенцето си милионер, което й купило кариера? Наскоро той платил половин милион долара на някаква звезда от риалити шоу, за да се появи на модно ревю и да подкрепи творенията на дъщеря му, които са истински ужас. Или по думите на Брайс: „технологична драма без история, или семейство Джетсън6 се среща със Снуки7“.

— Откъде знаем всичко това? — питам.

— Порових се в Гугъл — отговаря Люк. — Невероятно е какво можеш да прочетеш там за пациентите ни.

— Помолих токсиколозите да проверят за халюциногени като мефедрон, метилон и МДПВ в нейния случай.

— Добра идея. Трябва да поговорим, когато ти остане свободна минута. Боя се, че доктор Шонберг ще иска доста работа.

— Стъкловидни телца, кръв, урина, дробове, абсолютно всичко — казвам, като сгъвам листата и ги подавам на Харълд. — И най-важно — стомахът. Ял ли е наскоро? Поръчал ли си е храна в кръчмата? Може да не е отишъл там, за да се напие, а само да хапне сам и да се успокои, преди да се прибере да се сдобри с жена си. Може да се е опитвал да се убеди, че не е виновен, задето пациентката му се е самоубила пред очите му.

Свалям белия плат от трупа на Гейл Шиптън, гола с изключение на прасковените бикини, скъпи и произведени в Швейцария. Раната в горната лява част на гърдите й е толкова неясна, че лесно може да бъде пропусната.

Кръглото обезцветяване на кожата е съвсем бледорозово и не по-голямо от стотинка. Под лупата виждам дупка в средата, направена от острие с шипове, пробило десния и бял дроб.

— Виждал ли си това преди? — питам Бентън, сякаш въпросът ми е хипотетичен.

Не мога да спомена вашингтонските убийства. Не искам никой от персонала ми да разбере, че Гейл Шиптън вероятно е жертва на сериен убиец, който тероризира столицата през последните осем месеца. Бентън ще трябва да отвори тази врата някой ден.

— Прилича на ухапване от насекомо — решава той, разглеждайки раната.

Кафявите му очи надничат към мен над маската и виждам какво има в тях. Не е виждал това преди. Раната е нова за него.

— Не знам какво е — казва той. — Очевидно насекомо не може да проникне в дроба й. Смяташ ли, че може да е следа от инжекция? — пита той, но не мисля така.

Може да сме открили как убиецът контролира жертвите си. Възможно е търсещият внимание психопат неволно да е оставил шпионка, през която да надникнем в метода му на действие. Виждам какво е направило копелето. Имам по-добра представа какъв страхлив мръсник е.