Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Прах [bg]
Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прах [bg]

Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:

Патриша Корнуел е една от най-продаваните из целия свят авторки на бестселъри, преведена на трийсет и шест езика в повече от 120 страни. Корнуел е основател на Института по криминология и медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия по криминология, член на Надзорния съвет на образователната програма по криминология в офиса на Главния съдебен лекар в Ню Йорк и член на Националния съвет на свързаната с Харвард болница „Маклийн“, където е адвокат на психиатричните проучвания. През 2008 г. Корнуел стана първата американска авторка, спечелила британската награда „Криминален трилър на годината“. През 2011 бе наградена с Медала на кавалера на Ордена на изкуствата и литературата от Министерството на културата в Париж. Сред последните й бестселъри са „Червена мъгла“, „Фронт“ и „Портрет на убиец — Джак Изкормвача — случаят е приключен“. Ранните й творби включват „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил пет важни награди за криминални романи, и „Жестоко и необичайно“, който спечели британската награда „Златен кинжал“ през 1993 г. Самата доктор Кей Скарпета спечели награда „Шерлок“ през 1999 г. за най-добър детектив, създаден от американски автор. Главният съдебен лекар на Масачузетс, доктор Кей Скарпета тъкмо е приключила работа по едно от най-страшните масови убийства в историята на САЩ, когато е събудена в ранен час от детектив Пийт Марино. Труп, увит в необикновен плат, е бил открит в университетското градче на Масачузетския институт по технологии. Полицията подозира, че това е тялото на изчезналата компютърна инженерка Гейл Шиптън, видяна за последен път предишната вечер в модерен бар в Кеймбридж. Изглежда, жената е била убита само седмици преди да започне делото й за сто милиона срещу бившите й финансови мениджъри, и Скарпета се съмнява, че става дума за съвпадение. В „Прах“ Скарпета и колегите й са изправени срещу сила, много по-зловеща от обичайния сексуален престъпник, който влиза в определението „зрелищен убиец“. Убийството на Гейл Шиптън води дълбоко в мрачния свят на дизайнерски наркотици, технология за дистанционно управление, организирана престъпност и шокираща корупция на най-високи нива.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 151
Перейти на страницу:

Ан вечно говори за хората, сякаш не са в стаята, но е трудно да й се обидиш. Тя е една от най-непредизвикателните личности, които познавам, с нежно лице и поведение. Заяжданията на Марино никога не я накараха да повиши глас и дори глупавото бърборене на Брайс не дразни нервите й.

Тя отваря резултатите от скенера на Гейл Шиптън и триизмерните образи на главата и торса се появяват на плоския екран.

— „Джей Крю“ — хвали се Брайс с новите си лъскави джунджурийки. — Тази е почти прекалена, но не гледам на харизан кон зъбите. Върви с… — той вади колие изпод пуловера си, черна кожа с някакво племенно метално украшение, а после слага парче пица в чиния и ми я поднася.

Първата хапка е експлозия от удоволствие. Мили боже, умирам от глад. Изяждам половината парче, преди да проговоря отново.

— Ето това е важното — казвам, като избърсвам мазните си пръсти в салфетката. — Започваме със сравнително плътното вещество, което флуоресцира на ултравиолетова светлина. Някакъв вид прах, който е по цялото й тяло.

Посочвам плътните бели райони, утайката в ноздрите и устата на Гейл Шиптън. Тъмното, изпълнено с въздух пространство в плевралната кухина е малкият пневмоторакс в горната част на десния дроб, обяснявам им. Кликвам друг образ и виждам проблема по-ясно.

— Събирането на въздух в затворено пространство би упражнило доста голямо напрежение върху дроба — обяснявам на Бентън и Луси.

— И това би затруднило дишането — добавя тя.

— Дори аз го знам — възкликва Брайс.

— Вече е имала проблеми с дишането — съобщава ми Луси. — Задъхваше се. Понякога въздишаше тежко, сякаш й бе трудно да си поеме дъх.

— Не съм убеден, че виждам за какво говориш — обажда се Бентън, като си слага очилата за четене. — А и възможно ли е пневмотораксът да убие някого?

— Ако е оставен без лечение, би причинил затруднения в дишането — отговарям. — И би напрегнал сърцето и важните кръвоносни съдове.

— Все още се опитвам да го видя — признава Бентън, като се навежда над мен и се вторачва в екрана.

— Ето този черен район — помага му Ан. — Това е въздушна плътност. Виждаш ли? Същата е вътре и извън гърдите. А не трябва да е така.

— В плевралната кухина не трябва да има черен район — добавям. — По-светлият район тук, в меките тъкани, е кръвоизлив. Претърпяла е някаква травма, която е съсипала белите й дробове. Първата ни задача е да разберем как е била нанесена травмата.

29

В преддверието грабвам защитни дрехи от рафтовете. Минава дванайсет и половина.

Слагам терлици, ръкавици и предпазен екран за лицето. Луси и Бентън правят същото, но знам, че той не възнамерява да остане дълго. Ще научи каквото може от трупа на Гейл Шиптън, а после ще отиде да се дуелира с колегите си от Бюрото. Винаги усещам кога изпада в мрачно настроение. Също като раздвижването на въздуха преди буря. Мисля си за ДНК-то и онова, което ми каза доктор Вентър.

— Има ли нещо в новините? — питам Луси.

— Само онова, което той спомена — отговаря тя, като поглежда Бентън, за да види дали ще добави нещо. — Преди около час и половина се обадили на 911 за стрелец в Конкорд. Полицията се явила веднага на мястото и съобщила, че няма стрелец. Никакви други подробности.

— Къде в Конкорд?

— Парк „Минитмен“, където имало група деца.

— И медицинският хеликоптер пристигнал там?

— Това май е всичко — обажда се Бентън. — Забелязали подозрителен тип в тъмни дрехи да тича през парка. И шумът от кола на улица „Либърти“ бил объркан с изстрели. Хлапетата се разпищели, учителките се паникьосали, защото си помислили, че положението е същото като в Нютаун.

— Хванали ли са човека? — питам.

— Не са.

— И това е цялата история? — поглеждам го.

— Съмнявам се. Радиовръзките между различните полицейски отдели ми казват, че СИМПС е реагирал на нещо, но ФБР не е било повикано. Не знам какво става. Може и те да не са съвсем наясно на този етап. А Гранби настоява за среща с теб.

— Защо го прави чрез теб? — питам и чувствам как инатът ми се надига. — Трябва да звънне в службата ми.

— Решил е, че не трябва и аз да присъствам — отговаря Бентън. — Това е най-новото.

— Уреждаш среща, но не си поканен — казвам. — Страхотен номер.

— Гранби дори не си дава труда да се прави на деликатен — намесва се Луси. — Ама че кретен.

Натискам бутона с лакът и стоманените врати се отварят безшумно. Чувам звуците от течаща вода и тракащи инструменти. Триони разрязват кости, гласове на лекари и техници се смесват в тихо мърморене. Усещам миризма на разлагаща се кръв и изгоряла плът.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)