Артър & Джордж [bg]

В главата на Артър се надига един образ отпреди десетилетия. Нощем в Стоунихърст тихичко патрулираше йезуит, за да предотврати всякакви гнусотии между момчетата. Това вършеше работа. Сега той чувства, че днес и за в бъдеще ще се нуждае от свой личен йезуит. Станалото в онази стая не бива да се повтори. Като лекар намира подобни моменти на слабост за разбираеми; като английски джентълмен ги смята за срамни и обезпокоителни. Не знае на кого е изневерил най-много — на Джийн, на Туй или на себе си. Навярно донякъде и на тримата. Това не бива да се повтаря.

Погуби го бързината, с която се разви всичко; бързината и пропастта между мечти и реалност. В рицарския роман героят обича недостъпен обект — например съпругата на своя владетел — и извършва храбри дела в нейно име; чистотата му се равнява на доблестта. Но Джийн далеч не е недостъпна, а Артър не е някакъв неизвестен поклонник или необвързан рицар. Той е женен мъж, комуто лекарят от три години насам налага най-строго въздържание. Тежи деветдесет и пет — не, направо сто — килограма, здрав и енергичен е, а вчера най-позорно свърши в панталоните си.

Но сега, след като дилемата се изправя пред него в цялата си ужасна яснота, Артър знае как да се пребори. Мозъкът му се захваща с практическите въпроси на любовта, както някога разнищваше болестите. Той определя проблема — проблема! — мъчителната, унищожителна радост и болка по следния начин: невъзможно е да не обича Джийн; за нея също е невъзможно да не го обича. Невъзможно е да се разведе с Туй, майката на децата му, към която все още изпитва обич и уважение; освен това само един негодник би изоставил недъгава жена. И накрая — невъзможно е да завърти банална интрига, превръщайки Джийн в своя любовница. Всяка от трите страни е заложила своята чест, макар че Туй нищо не подозира. И това е едно от най-важните условия: Туй не бива да знае.