Жив или мъртъв [bg]

Качи се на шосе 405 и тръгна в северна посока по обяд, когато трафикът се сгъсти. Когато стигна шосе 10, известно като „Санта Моника“, колите се движеха с не повече от 50 километра в час. Шазиф не можеше да си представи как хората живеят в подобно място. Определено беше красиво, но този шум и суматоха… Как може човек да се надява да чуе гласа на Бога? Нищо чудно, че в Америка цари такова морално объркване.

Движението по шосе „Санта Моника“ стана още по-трудно и затова Шазиф сви по крайбрежното шосе „Пасифик“. След седем мили стигна до крайната си цел, плажа Топанега. Отби на три четвърти заетия паркинг, намери място най-близо до пътеката към плажа и спря.

Излезе от колата. От океана духаше прохладен вятър, а в далечината се чуваха крясъците на морски птици. Отвъд дюните видя сърфисти върху вълните — пет или шест души. Шазиф премина през паркинга и се качи на малко възвишение, след което излезе на локалното шосе. Двадесетина метра по-надолу стоеше самотен мъж, загледан към океана. Мъжът имаше арабско потекло. Шазиф провери часовника си. Точно навреме беше дошъл. Отиде до мъжа.

— Извинете — каза Шазиф. — Търся хотел „Рийл Ин“. Мисля, че може и да съм го пропуснал.

Мъжът се обърна. Очите му се криеха зад чифт слънчеви очила.

— Пропуснали сте го — отговори той. — С около сто метра. Но ако търсите задушени миди, препоръчвам „Гладстоунс“. Цените са по-високи, но храната си струва.

— Благодаря ви.

След всичко това Шазиф не знаеше какво друго да каже. Дали просто да не подаде пакета и да си иде? Мъжът го улесни, като протегна ръка. Шазиф извади кутията с компактдиска от сакото си, подаде му я и забеляза белезите по ръцете му.