Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Смайли замълча за известно време.

— Захвърлих психологията на вятъра, доколкото я владея, а също и професионалните умения. Можеш да си представиш какво каза Контрола. Въпреки това разказът ми му беше интересен, той обичаше да слуша за хорските слабости. Особено за моите, кой знае защо. — Той възвърна безпристрастния си тон. — Така значи. Когато самолетът пристигна, аз се качих на борда заедно с него и прелетях част от разстоянието — по онова време нямаше много директни полети. Той ми се изплъзваше и нищо не можех да направя, за да го спра. Бях се отказал да говоря, но бях до него, ако променеше намерението си. Не го направи. По-скоро беше готов да умре, отколкото да ми даде каквото исках; по-скоро беше готов да умре, отколкото да се откаже от политическата система, на която се беше посветил. Последният ми спомен от него е безизразното му лице в очертанията на илюминатора, което ме наблюдава, докато слизам по трапа. Към нас се присъединиха две горили с много руски вид, които се настаниха на седалките зад него, така че нямаше голям смисъл да оставам. Върнах се у дома и Контрола каза: „Е, боже мой, надявам се да го разстрелят“, след което ме подкрепи с чаша чай. От онази отвратителна китайска смес, която пие, жасмин с лимон или нещо такова, поръчва да му го купуват от бакалията на ъгъла. Поръчваше, искам да кажа. След това ме изпрати в тримесечен отпуск без право на избор. „Харесва ми, че имаш съмнения — каза ми той. — Това ми говори за твоята позиция. Но не ги издигай в култ, защото ще станеш скучен.“ Това беше предупреждение и аз се вслушах в него. Каза ми още да не мисля толкова за американците; той ме увери, че почти не се сещал за тях.