Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
„Възможно ли е да се влюбвам в него?“ — зачуди се тя, оглеждайки тялото му.
Бързо заключи, че този въпрос беше толкова глупав, че граничеше с абсурда. Та той току-що бе казал, че не дава пукната пара за нея и брат й. Освен това я презираше задето е простосмъртна и откакто го познаваше не бе правил нищо друго, освен да спори с нея и да я тероризира. Тези неща трудно можеха да породят любов. Въпреки това чувстваше силно физическо привличане към него и то от първата вечер, когато го срещна. Защо иначе би имала еротични сънища с него?
Привличането нарасна, когато Лусиен отиде до края на кожата, подаде й ръка и я покани с тих, прелъстителен глас:
— Ела при мен, Ариел.
Дори да искаше, нямаше да може да откаже на поканата му. Приближи се до него, като спря само за да свали сандалите си. Пристъпи върху кожата, която беше дебела и галеше като кадифе ходилата й и хвана ръката му.
Щом пръстите им се преплетоха, Лусиен повдигна с другата си ръка брадичката й и се взря в нея със сребристите си очи.
— Няма от какво да се страхуваш — успокои я той. — Магията ще промени не действията ти, а желанието ти да се обвържеш с мен. Ако се почувстваш неудобно, просто го кажи. Имаме пред нас цялата нощ и няма да ти се разгневя заради това, нито ще те принуда да правиш нещо, което не искаш. Така че просто се отпусни.
Колкото и странно да беше, тя наистина почувства, че се отпуска. Когато Лусиен я заведе в средата на кожата и я побутна да седне срещу стъклениците и купата, тя го направи с желание. След като тя бе седнала, той се настани до нея с кръстосани крака. Като отвори бурканите, Лусиен извади по една щипка сушени листа от всеки от тях и ги пусна в купата. Ариел се намръщи, защото в действията му имаше нещо толкова познато.
Сякаш усетил безпокойството й, Лусиен погледна към нея и каза:
— Всичко е наред, Ариел. Нищо тук няма да ти причини болка.
Челото й се смръщи още повече, защото думите му изглеждаха така познати като действията му.
— Чувствам се така, сякаш вече съм правила това.
— Донякъде е така, но това не трябва да те безпокои — каза той, като хвана брадичката й. — Засега трябва да се съсредоточим върху самите нас. Това е много важно. В този момент не трябва да мислиш за никой друг, освен за нас, иначе магията няма да сполучи. Просто се отпусни и остави всичко на мен.
Щом спря да говори, Лусиен прекара палеца си по устните й. По тялото й се разля приятна тръпка. Изглежда, че той бе усетил реакцията й, защото го направи отново, след което се наклони напред, като притегли устните й към неговите.
Целувката му не беше нещо повече от докосване до устните й, но по тялото й премина вълна от болезнено сладостно желание.
— Точно така — окуражи я той, като вдигна глава, така че да погледне право в очите й. — Мисли за нас, Ариел. Мисли, за всичко, което искаш да правя с теб, за всичко, което ти искаш да направиш с мен. Тази нощ е твоя и ще осъществим всички твои фантазии.
Погледът му беше толкова напрегнат, че Ариел не можеше да откъсне очи от него. Усещаше едва-едва как пръстите му разкопчават горните копчета на блузата й. Изохка от удоволствие, щом Лусиен плъзна ръка под плата и я прекара от основата на шията й до гънката между гърдите й, където лежеше кристала.
Прекара пръсти по дължината на кристала. Ариел почувства топлината му с кожата си. Като от хвърлен камък през тялото й преминаха наелектризиращи вълни от желание.
— Лусиен! — дрезгаво прошепна тя.
— Знам — глухо промърмори той като я накара да се отпусне по гръб и сам легна до нея. Като се подпря на лакът, той отново прекара пръст по кристала, изпращайки дори още по-силно желание в тялото й.
Когато Лусиен простена тихо, той прошепна до ухото й:
— Болката е сладка, нали? Но ще става още по-добре, Ариел. Много, много по-добре. Просто затвори очи и се остави да те водят чувствата ти. Затвори очи и чувствай.
„Аз съм омагьосана!“, помисли си Ариел, докато клепачите й се затваряха сами, но това не я изплаши. Лусиен галеше кристала, разпращайки тръпка, след тръпка из нея, докато накрая Ариел не можеше да мисли за нищо друго, освен изтънченото удоволствие, което поглъщаше тялото й.
„Ти си толкова различна от обикновена жена, Ариел — предизвикателно прошепна гласът на Лусиен в ума й. — Ти си вълшебница, прелъстителка, изкусителка. Съблазни ме, Ариел. Омагьосай ме. Прелъсти ме!“
„Не знам как!“
„Напротив, знаеш. Просто изживей фантазиите си. Превърни ги в истина.“
Тези мисли още отекваха в главата й, когато устните на Лусиен покриха устата й. Целувката му беше едновременно мека и твърда, колеблива и настойчива. Сякаш Лусиен чувстваше целия въртоп от чувства в нея и я водеше по неравната им повърхност. И през цялото време не докосваше тялото й, а продължаваше да гали кристала.