Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Ариел повдигна фаталистично рамене.
— Пропускаш най-важното, Лусиен. Не ми пука какво ще правиш с мен. Няма да изоставя брат си. Що се отнася до интимностите... е, през последните двайсет и седем години успях да преживея без секс. Не мисля, че остатъка от живота ми ще бъде труден без него, особено ако алтернативата е смърт. Както виждам, ако не направиш магията и умрем, тогава никога няма да разбера какво представлява правенето на любов. А така поне ще имам това изживяване и ако си поне наполовината този магьосник, за когото те мисля, тогава съм сигурна, че ще ме накараш да помня тази нощ до края на живота си.
— Наполовината този магьосник, за който ме мислиш ли? — повтори той, а очите му се присвиха заплашително. — Какво, по дяволите, трябва да означава това?
— Извинявай — трепна тя. — Употребих неправилна дума. Просто исках да ти кажа, че ти имам доверие. Знам, че мога да ти вярвам във всичко.
— Грешиш, Ариел. Не можеш да ми вярваш — заяви Лусиен, тъй като се почувства предизвикан. Току-що й беше казал, че ще я изостави, а тя му казваше, че му вярва във всичко? Сигурно беше луда! — А ако го правиш само защото мислиш, че можеш да го правиш, тогава по-добре веднага излез от тази пентаграма. Пукната пара не давам за теб и за брат ти. Всичко, което ме интересува съм аз и сборището ми.
Ариел се намръщи, сякаш обезпокоена от думите му.
— Добре, Лусиен. Готова съм да приема и това, защото, ако спасиш сборището, ще спасиш също и брат ми. Така че, какво ще кажеш да спрем да спорим и да се хващаме на работа?
Лусиен впи поглед в решителните й очи и стигна до заключението, че той също е луд, защото вече знаеше, че ще се подложи на магията заедно с нея. Ариел беше права. Целта на магията беше да извлече любовта й към брат й и девствеността й нямаше нищо общо. Ако между двете изобщо имаше някаква връзка то тя най-вероятно се изразяваше в това, че девствеността й бе направила обичта й към брат й по-силна и чиста, защото Ариел никога не бе обичала друг мъж и следователно във връзката с близнака й нямаше пробиви. Верността й винаги е била насочена само към него. Лусиен не можеше да се начуди какво ли е да бъдеш обект на такава преданост. След като направеше магията, можеше да иска от нея това и дори нещо повече.
Но този път водеше в опасна посока. Изхвърли тези мисли от главата си и каза:
— Добре. Ще рискувам да направя магията.
Гласът й не беше по-силен от шепот, когато каза печално:
— Видя ли, знаех си, че ще вземеш правилното решение.
Лусиен не беше сигурен, че е взел правилното решение, но това щеше да се разбере след време. Магията не засягаше само Ариел, Арманд и него. Ставаше дума за цялото сборище. Трябваше да направи всичко, което беше по силите му, за да ги спаси, дори ако това означаваше да пожертва заради тях една простосмъртна девственица.
Щом осъзна значението на това, което си бе помислил, го заля вълна от вина. Ариел заслужаваше повече от една нощ, прекарана с един полу-магьосник. Ако в желанието си да хване Гейлън на местопрестъплението не бе замесил брат й, сега нямаше да я очаква самотно бъдеще.
Като въздъхна уморено, Лусиен реши, че поне за едно Ариел беше права. Щеше да я накара да запомни тази нощ до края на живота си. Нямаше да е толкова трудно за постигане. Вече бяха съединени от свързващата магия, а кристалът щеше да привлече магическите сили на пещерата, за да отслаби задръжките й. Щеше да се постарае преди нощта да е отминала да са се сбъднали всичките й фантазии. Съвестта му настояваше да направи поне това, след като щеше да я използва за целите си.
Ариел гледаше как Лусиен разгъва големия вързоп, който беше оставен в средата на пентаграмата. Представляваше бяла пухкава кожена завивка, достатъчно голяма да покрие легло. Интуитивно се досети за какво е кожата. Щяха да правят любов върху нея.
Тогава защо не се чувстваше поне малко нервна, учуди се тя, докато го гледаше как сваля обувките си и след това пренася кошницата, стъклениците и купата върху кожата. Щеше да отдаде девствеността си на този мъж — не, на този магьосник. Ако можеше да му се вярва, когато свършеха той щеше да владее душата й. Само това трябваше да е достатъчно да я изплаши до смърт, защото ако Лусиен беше сатанист, нямаше ли тогава да предаде душата си на Дявола и да се осъди на вечен ад?
Но веднага си отговори, че едва ли това щеше да бъде съдбата й. Силите на Лусиен надхвърляха способността й да разбира и нямаше никакво съмнение, че е опасен. Но интуитивно усещаше, че не е зъл. Освен това чувстваше със сърцето си, че, ако зависи от него, никога няма да позволи да й причинят болка.