Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Дай да ти помогна. — Той се зае с непосилната задача да закопчава безкрайната редица копчета. — Не ми харесва тази рокля — каза той, след като беше закопчал едва две от тях. — Нека да закопчая само някои. Обещай ми, че ще се преоблечеш и после ще изхвърлиш тези ужасни дрехи на боклука.
Същия следобед Джеси се запозна с бащата на покойната съпруга на Джеймс, докато си плуваше гола в малкото езерце, което се намираше на около петдесетина метра от източната страна на къщата. Беше оградено с водни лилии, плачещи върби и избуяла трева.
— Коя пък, по дяволите, си ти?
Джеси се нагълта с вода при звука на този мъжки глас и рязко се потопи, с надеждата, че водата я скрива до шията, след което каза:
— Аз съм Джеси. А вие кой сте?
— Ти си новата съпруга на Джеймс?
Да. Ами вие, сър?
— Линдън Фротинджил, барон Хюс. Аз съм бащата на Алиша. Джеймс е мой зет.
— О — беше единственото, което успя да каже тя. Стъпалата й затъваха в калта и на нея й се искаше да излезе от езерцето. — Не бихте ли могъл да си тръгнете, сър? Бих искала да изляза и да се облека.
Той замълча, но само за миг.
— Ти си американка. Става ми ясно само като те слушам как говориш. Като някое неграмотно нищожество. И само се погледни. Никоя млада английска дама не би и помислила да се къпе в езеро, камо ли пък да е гола. Моята Алиша не можеше даже да плува. Ти приличаш на уличница с тая червена коса. Бременна си, нали? Затова ли Джеймс се ожени за тебе? Не е имал друг избор, разбира се, защото той е джентълмен.
Джеси се зачуди дали само от онзи единствен път в трапезарията можеше да е забременяла. Мъжът прие замисления й вид като доказателство за нейния грях. Направи още една крачка към брега на езерото и направо се разкрещя:
— Ти, малка проклета кучко, ти му сложи твоята примка преди още аз да мога да направя каквото и да е. Исках да му дам време да забрави Алиша, защото той я обичаше повече от своя живот! Страхувах се за него след смъртта й и му оставих повече от три години, за да се съвземе. Щях да му доведа братовчедката на Алиша, детето на собствения ми брат — Лора. Тя трябваше да бъде тази, която да се омъжи за него, а не ти, проклета колониална уличнице!
— Сър, моля ви, стана ми студено. Ако обичате, можете ли да се махнете веднага?
Барон Хюс стоеше на затревения бряг, сложил ръце върху мършавите си хълбоци, и я гледаше вторачено е настървен поглед.
— Защо просто не излезеш още сега? Тъкмо ще видя какво си е взел Джеймс с втората съпруга.
Джеси виждаше пред себе си един сърдит, озлобен човек, който, сигурно не беше по-стар от собствения й баща, но изглеждаше на повече години. Очите му бяха зли, а устните му — тънки и проклети. Тя се зачуди как ли бе изглеждал преди смъртта на Алиша.
— Съжалявам за вашата дъщеря, сър. Знам, че Джеймс наистина я е обичал много. Не съм му поставяла обаче никаква примка, или поне не такава, за каквато си мислите. Не съм уличница. Аз съм конна състезателка.
За миг настървението в очите му изчезна и на негово място се появи пълно слисване, но после предишният му израз бързо се върна.
— Не можеш даже да лъжеш добре, а?
— Моля ви, сър. Наистина искам да изляза. Бихте ли си тръгнали?
— Не. Щом си бременна, сигурно няма да изкараш още много на тоя свят, макар че проститутки като тебе обикновено оцеляват, а си отиват такива ангелчета като моята Алиша. Ще се моля само да умреш при раждане, както бедничкото ми момиченце.
— Ако умра, вие пак ли ще чакате още три години, преди да домъкнете племенницата си на оглед?
— Няма да ми се наложи. Тебе Джеймс ще те забрави само за няколко месеца. Не се съмнявам, че ще поиска да се ожени пак още преди да израсте трева на гроба ти…
— Това не е много любезно от ваша страна, сър. Моля ви, отидете си сега. Държа се учтиво само защото си давам сметка, че все още сте разстроен от трагичната смърт на дъщеря ви. Но аз не съм виновна за това. Сега Джеймс е мой съпруг и вие трябва да свикнете с тази мисъл. Ако не ме оставите на мира веднага, ще бъда принудена да направя нещо, което едва ли ще ви хареса.
— И какво ще ми сториш, ти, малко, проклето нищожество?
— Ами…
— Всъщност, сър, мисля, че съпругата ми би предпочела да е сама.
— Джеймс! — Баронът се извърна рязко и видя бившия си зет да стои под провисналите клони на една върба.
— Тя не ви лъже. Не е уличница. Елате с мен, сър. Имате нужда от едно бренди. Джеси — добави той, като й кимна окуражително, — гледай добре да се подсушиш. Не искам да хванеш някоя настинка.
Баронът я изгледа злобно, сви презрително рамене и тръгна след Джеймс.