Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Кажи й, ако искаш — тихо каза Дрейк.
— Отвлякоха ме и ме биха.
— Кои?
Клайд сви рамене, но очите му, в които този път нямаше никаква милост, се спряха на Куотърмейн. Калиста затвори очи.
Куотърмейн избухна:
— Не можеш да ме свързваш с това отвратително дело. Аз бях със Саймън по това време преди три дни… — Той изведнъж спря, защото всички го погледнаха.
— Не сме ти казвали кога се е случило — каза Дрейк. — Нито пък бих сметнал, че имаш достатъчно смелост, за да го извършиш сам.
Куотърмейн се вцепени.
Саймън запристъпва от крак на крак, после избухна:
— Но защо са те отвлекли?
Клайд се поколеба.
— За информация.
— Нека позная — обади се Калиста. — Става дума за Дракона и намеренията му.
— Освен другите неща. — Клайд видя как веждите на Калиста се сключват над потъмнелите очи и бързо добави: — Но вече съм много по-добре. Благодарение на Дрейк и Хасан.
— Той те е измъкнал — каза Калиста. — Затова беше толкова мръсен онази нощ.
— Поемайки огромен риск за самия себе си. Но това не му е за първи път — Клайд погледна с обич към господаря си.
Саймън изглеждаше объркан.
— Но какво общо има това с нас.
— Ама че си глупак — възкликна Калиста. — Още ли не си разбрал, че най-добрият ти приятел е един безскрупулен човек, който няма да се спре пред нищо, дори пред изтезания и изнудване, за да постигне целите си? — Калиста стисна устни, когато видя погледа на Куотърмейн.
— Внимавай, скъпа, иначе наистина ще разбереш колко безскрупулен мога да бъда.
Сега беше ред на Дрейк да се вцепени.
— Това си е проблем между нас двамата, Куотърмейн.
Калиста махна с ръка.
— Достатъчно! Позволете ми сама да се бия в собствените си битки.
Куотърмейн хвана ръката й и я задържа, въпреки опита й да се отскубне.
— Битки? Що за глупост е това? Ние сме съюзници, не е ли така? Ти просто си малко разстроена от неразположението на Хенри, нали, скъпа Калиста?
Калиста отвори уста, за да отговори, но Саймън отвори рязко вратата.
— Излизай оттук, Херик! Очакваш да повярвам на думата на Дракона пред тази на един от най-уважаваните търговци в Англия? И най-добре никога не се връщай тук, където не си желан.
Калиста дръпна ръката си и затвори вратата пред опуления поглед на Саймън.
— Аз също имам думата. И казвам, че са добре дошли. Дължим им поне благодарност за това, че се погрижиха за Хенри. — Тя отиде до салона и отвори вратата. — Почти е време за закуска. Искате ли чай?
Куотърмейн изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне, но само се обърна и излезе бързо от къщата.
Саймън гледаше след него. После поклати глава към сестра си.
— Целувай ботушите на това копеле, ако така искаш, но аз няма да го направя. Алекс струва колкото десет като него. — Саймън последва приятеля си.
Уморена от грозната сцена и от липсата на сън, Калиста се облегна на вратата. Дрейк й помогна да седне на един стол.
— Съжалявам. Не трябваше да идвам, преди Хенри да се е пооправил. Но Клайд искаше да те види, за да обясни по-добре… — Дрейк прехапа устни и извърна глава.
Подобна несигурност въобще не му беше присъща, затова Калиста погледна към Клайд, очаквайки обяснение.
— Сега, когато знаете кой е той, заслужавате и да разберете защо — каза просто Клайд. — Всяка постъпка на Дракона беше в резултат от действията на баща ви преди двайсет години.
Калиста стана. Лицето й беше пребледняло.
— Не! Не мога да слушам това. Не сега. Може би не и никога. — Ако чуеше подробностите, това щеше да я унищожи. Не заради ужасната постъпка на Хенри, а защото не можеше да понесе жестокостта, която е изстрадал Дрейк.
Дрейк също се изправи. Затвори вратата на салона с крак и свали маската си.
— Да не би да мислиш, че на мен ми е по-лесно? Но не можем да продължим напред, ако не се върнем назад, затова трябва да разбереш.
Калиста се извърна. От толкова време мечтаеше да види човека зад маската, но не бе очаквала да види силата в очи, по-сини от сапфири, по-дълбоки от океана.
— Разбирам всичко много добре. Отвърнал си на злото със зло.
Дрейк пристъпи към нея, но Клайд го изпревари.
— Дете мое, трябва да чуеш всичко.
Калиста се извърна рязко към него.
— Защо? Да не би да смяташ, че не ми е болно за това, което се е случило с него? Аз ги… почувствах. — Гласът й бе изпълнен с болка. — И не минава и ден, без страховете ми да не ме последват и в кошмарите ми.
— И с мен е така. Но аз се страхувам от това, че мога да те изгубя. — Дрейк правеше признанието си, сякаш осъзнаваше, че то го прави уязвим.
Радостта сграбчи сърцето на Калиста.
— Тогава ела с мен. Сега, за да кажеш на Хенри, че му прощаваш.