Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Най-добрият агент на Хенри в Индия водеше атаката срещу кораба ни, която трябваше да изглежда като пиратска. Той каза всичко това на баща ми, преди да го убие. Баща ми умря, защитавайки мен. Запречи вратата на каютата с тялото си, когато те я разбиха. — Дрейк спря и потърка очите си, сякаш пареха. — Баща ми видя какво става и се заключи заедно с мен в каютата ни. Прегърна ме и ми каза никога да не забравям, че съм Кимбал, да си върна и да предам на бъдещите поколения това, което ни беше откраднато. Когато вратата на каютата започна да поддава, той ме накара да се закълна, че ще накарам Хенри Стантън да си плати за предателството. И ми каза още какво трябва да направя, за да оцелея.
Калиста отново се отпусна на стола. Когато Дрейк спря за миг, тя каза:
— И какво беше това? Как е възможно такова малко момче да надвие толкова много хора?
— Скочих в морето, преди да са успели да ме хванат. Стреляха няколко пъти след мен, но аз знаех как да плувам под вода. Стигнах до кораба им, който беше закотвен съвсем близо. Когато изпратиха лодки след мен и не откриха и следа от тялото ми, решиха, че съм се удавил. Откраднаха всичко ценно от кораба ни и го изгориха. — Изражението му беше доказателство за това, колко ясно е и сега всичко случило се пред очите му.
Сърцето й ускори своя ход толкова, че тя едва успя да каже:
— Но как…
— Изкатерих се по веригата на котвата им и прекарах следващите два дни в трюма на кораба, затънал в смърдяща вода до глезените, а около мен непрекъснато тичаха плъхове. За щастие, корабът спря в един малък арабски град, преди да умра от жажда.
Спокойният тон, с който го каза, вледени Калиста. Неспособна да остане седнала, тя стана и отиде да сгрее ръцете си на огъня.
— Но пък, за нещастие, двама от наетите пирати ме хванаха, когато се опитвах да се измъкна. Не знаеха кой съм, нито колко важно е да бъда убит. Решиха, че ще вземат за мен добра цена на робския пазар. Продадоха ме на един богат турски търговец. Тогава бях на десет години.
Калиста стисна машата с две ръце и към гърлото й се надигна жлъчка. Колкото и да беше невинна, все пак знаеше за странните извращения, които някои възрастни мъже вършат с малки момчета.
— Но аз не се оказах добра играчка, както се бе надявал търговецът. Тъй като винаги се борех срещу неговите… желания, той ме продаде на султана. Обучаваха ме за евнух и щяха да ме кастрират, когато един от синовете на султана започна да ме харесва и ме поиска за свой личен роб.
Тя вече трепереше, но сухият му тон правеше образите в съзнанието й още по-ужасяващи. Тя седна отново, коленете й отказаха да й служат. Мили Боже, знаеше, че е преживял ужасни неща, но това…
Той махна с трипръстата си ръка.
— Отрязаха ми два пръста, когато се опитах да открадна пари, за да си купя билет за Англия. Докато станах на петнайсет, вече се бях опитвал да избягам три пъти, въпреки суровите наказания с камшик, които ми налагаха всеки път, когато ме хващаха. Султанът обаче изгуби търпение с мен и ме хвърли в затвора.
Чертите на Дрейк омекнаха, когато погледна към подутото лице на Клайд.
— Тогава не го знаех, но онзи черен ден, в който ме заведоха в тази смърдяща дупка, щеше да се окаже един от най-щастливите дни в живота ми. Защото там се запознах с Клайд, нали разбираш? За тези пет години се бях превърнал почти в такъв дивак, каквито бяха господарите ми. Синът на султана ме бе научил как да си служа с нож и меч, как да убивам и да дера животни, как да намирам вода в пустинята и още много полезни неща. За латинския, изкуствата и науката не знаех почти нищо, само онова, което бях научил в Англия преди толкова много години… и което се опитвах да забравя. Спомените само правеха оцеляването ми още по-трудно.
Дрейк отново разрови жаравата и кимна към Клайд, който продължи разказа:
— Аз бях осъден до живот, защото видях дъщерята на султана без фередже. Без да искам, разбира се, защото бях в харема само за да го рисувам. Бях пътувал сам из Изтока в продължение на две години и възнамерявах да стана монах, когато се върна. Бях в затвора от повече от година, когато дойде Дрейк. — Усмивката на Клайд беше едновременно замечтана и тъжна. — Той беше като дива котка, съскаше от ярост и се кълнеше да отмъщава. В началото малко се страхувах от него, особено когато ми открадна храната. Но когато той ме видя да чета книгите си, които бяха единственото удоволствие, което ми позволяваха тъмничарите, той започна да задава въпроси. В началото не му отговарях, защото любопитството му ме дразнеше. Само след година обаче той бе научил наизуст всички книги, които имах. Започнахме да ги разменяме с останалите затворници. Позволяваха ни да се разхождаме веднъж дневно в двора на затвора и до времето, когато избягахме след две години, Дрейк говореше идеално арабски, латински, италиански, португалски, френски и испански, както и малко немски.