![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Той излезе през задната порта и тръгна по дъсчената пътека край дюните. Смяташе да слезе на плажа, да гледа океана и да пие бира, докато умът му престане да действа или докато измисли гениална идея, която да ги спаси и двамата. Или поне него. Без сам да знае защо, той се обърна да погледа къщата. В спалнята на Фейт светеше. Щорите бяха спуснати, но не затворени.
Когато Фейт се приближи до прозореца, Лий изтръпна. Тя не затвори щорите. Прекоси стаята, изчезна за малко в банята и отново се появи. Когато Фейт започна да се съблича, Лий се озърна да види дали някой не го наблюдава. Само това липсваше — съседите да позвънят на полицията, че из тъмното броди някакъв извратен тип. Би било идеален завършек за един от най-приятните дни в чудесния живот на Лий Адамс. Другите къщи обаче бяха тъмни и пусти; можеше спокойно да гледа. Най-напред падна ризата, след това панталонът. Тя продължи да сваля дреха след дреха, докато целият прозорец се изпълни с голота. И не облече нито пижама, нито поне тениска. Очевидно тази високоплатена Жана д’Арк предпочиташе да спи в натурален вид. Сега Лий виждаше съвсем ясно всичко онова, което само бе зърнал да прозира през кърпата. Може би тя знаеше, че е навън, и разиграваше представлението специално за него. Какво, с това ли смяташе да компенсира съсипания му живот? Светлината в спалнята изгасна. Лий отвори една бира, обърна се и тръгна към плажа. Край на представлението.
Докато стигне до пясъка, вече бе изпил първата бира. Започваше приливът и след малко той се озова във вода до глезените. Отвори следващата бира, продължи напред и нагази до колене. Водата бе ледена, но Лий влезе още по-навътре и чак когато се намокри почти до слабините, спря по една важна причина — не искаше да намокри пистолета.
Измъкна се на плажа, захвърли бирата, свали подгизналите обувки и побегна. Беше уморен, но краката му сякаш сами се движеха, докато дробовете му изхвърляха облачета пара в студения въздух. Пробяга около километър и половина с шеметно темпо или поне така му се стори. После рухна на пясъка, гълтайки жадно влажния въздух. Отначало му стана горещо, след това изтръпна от студ. Помисли за родителите си, за братята и сестрите. Представи си как дъщеря му Рене, още съвсем малка, пада от големия кон и вика татко, но той не се появява и виковете постепенно заглъхват. Кръвта му сякаш течеше в обратна посока; всичко се връщаше назад, защото нямаше къде другаде да отиде. Усети как стените на тялото му поддават, неспособни да удържат натиска отвътре.
Той се изправи с омекнали крака и залитайки, изтича обратно при бирата и обувките. Поседя на пясъка и изпразни още две кутии, слушайки рева на океана. Вгледа се в мрака с присвити очи. Странно. Няколко бири стигаха, за да види съвсем ясно на хоризонта как свършва животът му. Винаги се бе питал кога ли ще дойде краят. Сега знаеше. След четирийсет и една години, три месеца и четиринайсет дни Онзи горе бе решил да му отреже квитанцията. Той погледна небето и размаха ръка. Сърдечно благодаря, Господи.
Стана и се върна до къщата, но не влезе. Мина във вътрешния двор, остави пистолета на една масичка, смъкна дрехите и скочи в басейна. Температурата на водата трябва да беше около трийсет градуса. Студените тръпки скоро го напуснаха. Той се гмурна, докосна дъното и направи тромава стойка на ръце, издухвайки хлорираната вода от ноздрите си. После изплува нагоре, отпусна се по гръб и зарея поглед към облачното небе. Поплува малко кроул и бруст, след това се настани до ръба на басейна и пресуши още една бира.
Изпълзя за малко навън и се замисли за своя погубен живот и за жената, която му бе причинила това. Пак скочи вътре, поплува още малко и окончателно напусна басейна. С изненада погледна надолу. Топлата вода май му се бе отразила добре. Вдигна очи към тъмния прозорец. Спеше ли Фейт? Как би могла да спи? Как, по дяволите, би могла да спи след такъв ден?
Лий реши, че трябва да провери. Никой нямаше право да му скапе живота, а после да спи най-спокойно. Озърна се към мокрите, изпоцапани с пясък дрехи, после пак погледна прозореца. Набързо изпи още една бира и пулсът му сякаш се ускоряваше с всяка глътка. Не му трябваха дрехи. И пистолета щеше да зареже. Ако нещо се объркаше, поне да няма пукотевица. Метна последната бира зад оградата, както си беше затворена. Нека птичките да я отворят и да си пийнат. Защо да не сподели веселбата с тях?