Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Ще опитам, Гарион. Ще опитам.
Стиснаха си сериозно ръцете, след това Гарион се обърна и безшумно излезе.
През следващите няколко часа приятелите бяха много заети. Въпреки хитрините на Гарион тайната полиция на Брадор ги следеше по петите. Дурник, Тот и Ерионд отидоха в конюшнята и се върнаха с жребците, следвани от вездесъщите агенти.
— Коя е причината, поради която се бави избухването на конфликта? — попита Белгарат, когато всички отново се събраха в голямата стая с внушителната платформа и подобното на трон кресло в единия край.
— Не съм сигурен — отговори Силк внимателно. — Но всичко е въпрос на време.
След миг в двора на палата зад залостените порти на източното крило се разнесоха викове, тропот на десетки нозе и остър звън на стомана, сблъскваща се със стомана.
— Изглежда, навън става нещо — подхвърли цинично Велвет.
— Крайно време беше — изсумтя Белгарат.
— Дръж се възпитано, древни.
В тяхното крило също се разнесоха викове и вратите започнаха да хлопат.
— Всички ли напускат палата, Поул? — попита Белгарат.
За миг в очите й се появи унесен поглед, после вълшебницата отговори:
— Да, татко.
Шумът от тичащи стъпки и трясъкът на затварящи се врати продължи още няколко минути.
— Божичко — прошепна едва чуто Сади. — Та те бяха толкова многобройни!
— Няма ли вие тримата да престанете да се поздравявате взаимно? Я по-добре идете и залостете вратите — каза Белгарат.
Силк се засмя и безшумно се измъкна през вратата, но след няколко минути се върна навъсен и изсумтя:
— Лошо. Пазачите на главните порти очевидно имат много силно чувство за дълг. Не са изоставили поста си.
— Това ли е големият ти конфликт, Силк? — попита саркастично Белгарат.
— Тот и аз можем да се справим с тях — заяви уверено Дурник, отиде до касата с дърва край камината и взе една цепеница.
— Това може да се окаже прекалено пряк начин на въздействие, скъпи — измърмори Поулгара. — Сигурна съм, че не искаш да им отнемеш живота. Ала ако се събудят, те рано или късно ще изтичат до Закат. Мисля, че трябва да използваме нещо по-подло.
— Тази дума никак не ми харесва, Поул — отговори неотстъпчиво ковачът.
— Ако използвам „дипломатично“, ще се почувстваш ли по-различно?
Дурник се замисли, после каза:
— Не. Всъщност нищо няма да се промени. Съдържанието ще остане едно и също.
— Ами да. Но поне звучи по-красиво, нали?
— Поулгара — твърдо каза ковачът. Гарион за пръв път го чуваше да използва цялото й име. — Не се опитвам да проявявам липса на здрав разум, но как бихме могли да гледаме хората в очите, ако лъжем, подвеждаме ги и дебнем като хрътки зад всеки ъгъл? Искам да кажа… наистина точно това искам да кажа, Поул.
— О, скъпи Дурник — въздъхна вълшебницата. — Обичам те. — И обви ръце около врата на съпруга си с момичешка палавост. — Ти си прекалено добър за този свят, знаеш ли това?
— Ами… — подхвана той, объркан от този открит израз на обичта й, за която дълбоко в себе си смяташе, че не бива да се показва пред други хора. — Това е въпрос на собствено достойнство, нали?
— Разбира се, Дурник — съгласи се тя със странно покорен тон. — Както кажеш.
— Все пак какво ще правим с пазачите? — попита Гарион.
— Аз ще се справя с тях, скъпи — усмихна се Поулгара. — Ще го уредя така, че те няма нито да видят, нито да чуят нещо. Ще успеем да се измъкнем, без никой да ни забележи — ако приемем, че баща ми знае за какво приказва и му е известно накъде ще поемем.
Белгарат я погледна и после съвсем неочаквано намигна.
— Довери ми се — рече той. — Дурник, доведи конете вътре.
— Вътре ли? — попита сепнато ковачът.
Белгарат кимна утвърдително.
— Трябва да ги заведем до мазето.
— Не знаех, че в това крило имало мазе — намеси се Силк.
— И Закат не знае — усмихна се самодоволно Белгарат. — Нито пък Брадор.
— Гарион! — извика остро Се’Недра.
Гарион се обърна и видя проблясващата фигура в средата на стаята. След това се появи Кайрадис. Очите и бяха завързани.
— Побързайте — изрече настойчиво тя. — Трябва да стигнете в Ашаба преди да е изтекла седмицата.
— Ашаба? — възкликна Силк. — Ние трябва да отидем в Калида. Менга призовава демони там.
— Това не е важно, принц Келдар. Демоните са последната ви грижа. Знайте, че Менга също пътува към Ашаба. Той ще бъде забавен по пътя за там, защото ще му бъде поставена задача и ще трябва да я изпълни преди срещата между Детето на Светлината и Детето на Мрака на Мястото, което вече не съществува. — Тя се обърна към Гарион. — Наближава времето и ти да изпълниш задачата си, Белгарион от Рива, Ако някой от твоите спътници, които също трябва да изпълнят онова, които им е предопределено, не успее да го стори поради някаква причина, светът ще бъде загубен. Затова те моля да отидеш заедно с тях в Ашаба. — След тези думи пророчицата изчезна.