Черният обелиск (История на една закъсняла младост)
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Апостолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният обелиск (История на една закъсняла младост)». Краткое содержание книги:
— Точно там е работата — заявява госпожа Нибур със здрава логика, — искаме да ни върнете предплатата.
— Вие, значи, поръчахте мавзолея?
— Не съм го поръчвала. Само го предплатих.
— Какво ще кажете на това обяснение, господин Леман? — питам аз. — В качеството си на индустриален съветник.
— Случва се — отвръща Ралф като кавалер и иска да ни обясни разликата. Георг го прекъсва. Той заявява, че за предплатата няма черно на бяло.
— Какво? — Ралф се обръща към госпожа Нибур. — Емилия! Нямаш ли никаква разписка?
— Не зная — заеква госпожа Нибур. — Кой можеше да предполага, че тези тук изведнъж ще твърдят, че нищо не съм платила! Такива мошеници!
— Каква глупост!
Емилия се смалява. Ралф вперва очи в нея разярен. Той изведнъж не е вече кавалер. „Мили боже — мисля си аз, — преди тя беше хванала кит, а сега акула.“ — Никой не твърди, че не сте платила нищо — казва Георг. — Ние само казахме, че за това също тъй няма черно на бяло, както и за поръчката.
Ралф се окопитва.
— Е, добре.
— Впрочем — заявява Георг, — ние сме готови да поемем обратно паметника, щом не го искате.
— Е добре — повтаря Ралф. Госпожа Нибур усърдно кима с глава. Аз поглеждам втренчено Георг. Мавзолеят ще стане втора залежала стока; брат на обелиска.
— А предплатата? — пита Ралф.
— Предплатата, разбира се, остава за нас — казвам аз. — Това е винаги така.
— Какво? — Ралф опъва жилетката си надолу и се излъчва. Виждам, че панталоните му са много къси и твърде тесни. — Смешна работа! — казва той. — Такива не ни минават.
— На нас също не ни минават. Нашите клиенти обикновено вземат това, което поръчват.
— Но ние нищо не сме поръчали — намесва се Емилия в нов пристъп на кураж. Черешите на шапката й се люлеят. — Освен това цената беше прекалено висока.
— Спокойно, Емилия! — изругава я Ралф. Тя се свива уплашена и блажена от толкова много мъжественост. — Има и съдилища — добавя Ралф заплашително.
— На това се надяваме и ние.
— Ще задържите ли вашата хлебопекарница и след омъжването си? — обръща се Георг към Емилия.
Тя е толкова изплашена, че безмълвно поглежда своя годеник.
— Разбира се — отвръща Ралф. — Но без друго ще се занимаваме главно с нашите индустриални предприятия. Защо питате? — Хлебчетата и сладкишите бяха винаги особено вкусни.
— Благодаря — казва превзето Емилия. — А какво ще стане с предплатата?
— Ще ви направя едно предложение — заявява Георг и изведнъж пуска в действие своя чар. — Доставяйте ни безплатно в продължение на един месец всяка сутрин дванадесет хлебчета и всеки следобед шест парчета сладкиши с плодове; след това в края на месеца ние ще ви броим обратно предплатата, а вие няма да има нужда да вземате мавзолея.
— Дадено — казва веднага госпожа Нибур.
— Мълчи, Емилия! — Ралф я смушква с юмрук в ребрата. — Много ви се иска — казва той язвително на Георг.
— След един месец да върнете предплатата! А какво ще струват тогава парите?
— Вземете паметника! — отвръщам аз. — Всичко ще е наред.
Борбата продължава още четвърт час. След това сключваме споразумение. Ние ще върнем веднага половината от предплатата. Остатъка — след две седмици. Доставката на хлебчета и сладкиши остава в сила. Ралф не може да предприеме нищо срещу нас. Този път инфлацията е на наша страна. Пред съда числата все още са си числа, безразлично какво означават. Ако Ралф беше ни дал под съд за връщане на парите, Емилия щеше да си ги получи може би след една година — същата сума, но тогава съвсем обезценена. Сега разбирам Георг — ще се отървем успешно от тази работа. Даже сега предплатата струва само частица от това, което струваше, когато я получихме.
— Но какво ще правим с мавзолея? — питам го аз, след като годениците си отиват. — Ще го използуваме като частен параклис ли?
— Ще променим малко покрива. Курт Бах може да постави отгоре скърбящ лъв или маршируващ войник — при нужда и някой ангел или плачещата Германия. Два от прозорците ще махнем и ще ги заменим с мраморни плочи, върху които може да бъдат издълбани имена, и с това от мавзолеят става…
Той замълчава.
— Малък военен паметник — добавям аз. — Но Курт Бах не може да моделира изправени ангели… нито войници, нито Германия. Той може най-много да ги изработи в релеф. Трябва да се задоволим с нашия стар лъв. Обаче покривът е много тесен за него. Един орел би подхождал по-добре.
— Защо? Може да оставим едната лапа на лъва да виси над постамента. Така ще стане.