Черният обелиск (История на една закъсняла младост)
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Апостолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният обелиск (История на една закъсняла младост)». Краткое содержание книги:
— Ела, почерпи по един коняк — казва дружелюбно Железния кон.
— Колко струва един коняк? — обръща се Ото към келнерката.
— Шестдесет хиляди.
— Какво? — пита тревожно Хунгерман. — Четиридесет хиляди, нито пфениг повече!
— Пфениг — казва мамичката на публичния дом. — Отдавна не съм чувала тази дума.
— Четиридесет хиляди беше вчера, мили — обяснява Железния кон.
— Четиридесет хиляди беше тази сутрин. Аз бях тук сутринта по нареждане на комитета.
— На кой комитет!
— Комитета за обновяване на лириката чрез непосредствен житейски опит.
— Мили — казва Железния кон. Това беше преди да се обяви курсът на долара.
— Беше към единадесет часа, след като бе обявен курсът на долара.
— Но преди следобедния курс — обяснява мамичката. — Не бъдете такива скъперници!
— Шестдесет хиляди — това пресметнато по курса на долара за вдругиден — казвам аз.
— По курса за утре. Всеки час си все по-близо до него. Успокой се! Курсът на долара е като смъртта. Не можеш да му убегнеш. Ти не се ли казваш Лудвиг?
— Ролф — отговарям твърдо. — Лудвиг не се завърна от фронта.
Хунгерман изведнъж е обзет от лошо предчувствие.
— А таксата? — пита той. — Тя колко е? Уговорката беше за два милиона. Със събличане и половин час разговор после. Разговорът е много важен за нашите кандидати.
— Три — отвръща флегматично Железния кон. — И е много евтино.
— Другари, ние сме предадени! — вика Хунгермаа — Знаеш ли колко струват днес едни високи ботуши почти до задника? — пита Железния кон.
— Два милиона и нито сантим повече. Ако и тук вече не важат споразуменията, какво ще стане тогава със света?
— Споразумения! Какво значение имат споразуменията, когато курсът се клатушка като пиян?
Матиас Грунд, поетът на книгата за смъртта, който поради своята природа беше мълчал досега, се надигна.
— Това е първият публичен дом, заразен от националсоциализма — заявява той разярен. — Договорите са къс хартия, така ли?
— И договорите и парите — отвръща непреклонно Железния кон. — Но високите ботуши са си високи ботуши и черното възбуждащо трико си е черно възбуждащо трико. Искам да кажа, че струва идиотски скъпо. Защо не вземете средна класа за вашите кандидати за първо причастие? Както при погребенията: там също може с и без финтифлюшки. Втора класа му стига на този тук!
На това нищо не може да се възрази. Спорът е стигнал до мъртва точка. Изведнъж Хунгерман открива, че Бамбус незабелязано е изпил не само своя коняк, но и коняка на Железния кон.
— Загубени сме — казва той. — Трябва да плащаме каквото поискат от нас тези уолстрийтски хиени. Не би ваше да ни изиграваш този номер, Ото! Сега трябва да устроим по-просто твоето въвеждане в живота. Без финтифлюшки, а само с един чугунен кон.
За щастие в този момент влиза Вили. Той се интересува поради чисто любопитство от превръщането на Ото в мъж и плаща разликата, без да му мигне окото. След това поръчва ракия за всички и съобщава, че днес е спечелил двадесет и пет милиона от акциите си. Част от печалбата иска да изгуляе.
— Дим да те няма сега, момче! — казва той на Ото. — И се върни като мъж!
Ото изчезва.
Аз сядам до Фрици. Старите неща отдавна са забравени; тя не ни счита вече за полудеца, откакто синът й загина във войната. Той беше подофицер и бе настигнат от своя куршум три дни след примирието. Разговаряме за времената преди войната. Фрици ми разправя, че синът й учел музика в Лайпциг. Искал да стане обоист. До нас дреме снажната мамичка на публичния дом с един дог върху коленете. Изведнъж отгоре прозвучава вик. Следва продължителна глъчка и тогава се появява Ото по долни гащи, преследван от разярения Железен кон, който го налага по главата с тенекиен леген. Ото има прекрасен стил в бягането — той изфучава като хала през вратата навън, а ние тримата задържаме Железния кон.
— Тази проклета половин порция! — казва запъхтян конят. — Убоде ме с нож.
— Не е нож — казвам аз, изпълнен с предчувствие.
— Какво? — Железния кон се извръща и показва едно червено петно върху черното си трико.
— Няма кръв. Това е било само пила за нокти.
— Пила за нокти? — Конят ме поглежда втренчено. — Такова нещо досега не ми се е случвало! И това нищожество ще ме боде, вместо аз него! Току-така ли съм обула високите си ботуши? А колекцията ми от камшици за какво е? Исках да бъда почтена и да му дам в допълнение да опита какво е садизъм: ударих го само ей така лекичко по мършавите бедра, а тази коварна очиларка да се нахвърли отгоре ми с джобна пила за нокти! Садист! Да не би аз да имам нужда от садисти? Аз, която съм мечтата на мазохистите! Каква обида!