Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Та вие току-що описахте един шотландски клан, милейди — обади се Гейвин, опитвайки се да смекчи разочарованието й от реакцията на съпруга й.
— Махни го!
— Алек, сигурна съм, че не го мислиш! — извика Джейми. — Моите сестри са прекарали толкова часове над този гоблен! Той е подарък за рождения ми ден. Искам да мога да го гледам винаги, когато ме обземе носталгия.
В този миг отец Мърдок влезе в залата и чу последните думи на господарката си. Един поглед към камината и той вече знаеше на какво се дължи свъсеното лице на леърда. Разбра, че се надига буря. Не искаше чувствата на Джейми да бъдат наранени, затова побърза да се намеси.
— Стига, Алек, тя не е имала намерение да те обижда!
— О, не, разбира се! Аз нямам никакво намерение да го обиждам! — възкликна Джейми. — Но той постоянно подлага, търпението ми на изпитание. Отговорно мога да го заявя, отче.
— Аз ли подлагам търпението ти на изпитание? — Алек едва се сдържа да не се разкрещи. Единствено нежността на Джейми му помогна да обуздае гнева си.
— Със сигурност, Алек Кинкейд — продължи тя. — Това е и мой дом! Значи имам правото да окачвам каквито гоблени си пожелая.
— Не!
Джейми и отец Мърдок намръщено изгледаха Алек. Гейвин и Маркъс се усмихваха. Най-сетне Джейми проговори:
— Отче, ще ми помогнете ли да занеса този стол до камината? Или и това е против твоите правила, Алек?
Отец Мърдок замислено огледа стола и се почеса по главата.
— Струва ми се, че тук има нещо сбъркано, детето ми.
— Столът е направен така, че да се люлее напред-назад — търпеливо обясни Джейми.
Свещеникът озадачено повдигна вежди.
— Знам — кимна тя, — че няма да свикнете лесно, но този стол е много удобен. Можете да го опитате, отче.
— Може би някой друг път — промърмори свещеникът и отстъпи от странната измишльотина.
Алек грабна стола и с широки крачки се запъти към камината. Сложи го отстрани, като се стараеше да не поглежда към грозното лице на Уилям, което му се хилеше отвисоко.
— Ето! Сега щастлива ли си, жено? — Гласът му бе троснат, я устните му — свити. Отец Мърдок реши, че трябва пак да се намеси.
— Седалката му е доста голяма. Струва ми се, че ще има място за мен и за още един.
— След вечеря сестрите ми обичаха да седят в скута на татко, а тон им разказваше разни истории — обади се Джейми и при спомена лицето й се озари от нежна усмивка.
Гласът и звучеше тъжно, нещо, което Алек не бе долавял преди. Думите й го озадачиха, защото тя съвсем нехайно пропусна да включи и себе си. А дали бе нехайно? Махна й с ръка, за да я повика.
Щом тя застана пред него и той се увери, че никой от останалите не може да чуе разговора им, тихо я попита:
— А къде седеше ти, Джейми? Притиснала коляно до Мери или до една от близначките?
Картината на четирите момичета, седнали в скута на баща си, за да чуят някоя приказка, преди да заспят, предизвика усмивка на устните му. Близначките сигурно са плачели, Мери е мрънкала, а Джейми се е опитвала да ги успокои.
— Обикновено Елеонор и Мери седяха на едното му коляно, а близначките на другото.
— Елеонор?!
— Най-голямата. Тя умря, когато аз бях на седем години. Алек, защо пак се мръщиш? Нима казах нещо, което те разстрои?
— Както обикновено, не ми отговори. Попитах къде си седяла ти.
— Обикновено стоях зад стола. Или отсреща. Защо е толкова важно за теб да знаеш къде съм седяла аз?
Не беше важно за него, но смяташе, че е било важно за нея.
— И твоят ред никога ли не дойде?
— Нямаше място…
Това просто обяснение, изречено толкова сухо и някак си примирено, го извади от равновесие. Значи тя е била като чужд човек! Изпита дивото желание да смаже със собствените си ръце безчувствения й втори баща.
Тя току-що му бе разкрила съкровена част от себе си. Джейми е искала баща и да я забележи. Тези всички задължения… О, да, вече му бе съвсем ясно. Тя е искала да го накара да я цени и да държи на нея. Но Джейми просто бе сбъркала нуждата с любовта. И онзи негодник се бе възползвал от това!
А сега се опитваше да накара и него да се отнася към нея по същия начин. Колкото повече работа й даваше, колкото повече задължения имаше, толкова по-значима и важна за него щеше да се чувства.
Тази жена грешеше, но тя бе неговата жена и той искаше да бъде щастлива. Трябваше добре да помисли, преди да й покаже на дело какво означават любовта и нуждата. Някак си инстинктивно усещаше, че ако просто й каже колко много държи на нея, няма да бъде достатъчно. Трябваше да намери начин да й го покаже.
— Никои няма да седне в този шантав стол — заяде се той.
— Страх ли те е?
Хвърли и раздразнен поглед и се отпусна в стола. Той изскърца под тежестта му, Гърбът му се намести удобно и Алек го побутна, за да го залюлее. Бе сигурен, че ще се катурне, ала нищо подобно не стана и той се усмихна.