Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Сблъска се с него в подножието на стълбите.
— Какъв е целият този безпорядък? — изръмжа Кинкейд пред камарата от големи вързопи, най-отгоре се мъдреше някакъв странен стол, толкова широк, че можеше да побере поне двама души.
— Моите вещи — заяви Джейми. — Някои ще отидат в нашата спалня, Алек, а други ще остана в залата.
— Не ми харесва цялата тази бъркотия — тросна се съпругът й, протегна ръка, сграбчи един гоблен и го вдигна, за да види какво изобразява. Джейми се пъхна между вързопите и издърпа гоблена от ръката му.
— Не се мръщи, съпруже мой. Мисля да поставя този гоблен над камината.
— Какво, по дяволите, е това? Не мога да разбера…
— Гледаш откъм грешната страна — отвърна Джейми. Приближи до Гейвин и му подаде гоблена. — Моля те, дръж тук така, опъни го хубаво и се опитвай да не гледаш, докато го окачваме! Искам да бъде изненада.
— Сама ли го ушихте, милейди? — попита Гейвин, развеселен от ентусиазма й.
— О, за Бога, не — отвърна Джейми. — Агнес и Алис го ушиха. Това бе техният подарък за рождения ми ден.
Хвърли поглед към Маркъс и Гейвин, после се обърна към съпруга си:
— Знаеш ли, че не е зле да запознаем Агнес и Алис с Гейвин и Маркъс. Смятам, че те…
— Ти няма да уреждаш браковете на хората ми, Джейми сърдито я прекъсна Алек.
— Близначките приличат ли на вас, милейди? — полюбопитства Гейвин.
— О, не, те са много по-хубави!
Очите на Гейвин се разшириха.
— В такъв случай трябва да се запозная с тези дами.
— Приличат на Мери — намеси се Алек. — Няма значение избъбри Гейвин. Обърна се и забърза към камината, за да окачи гоблена. Смехът на Алек го последва. — Гейвин, ако кажеш на някого, че господарят ти е спал през деня, със сигурност ще те запозная с двете сестри.
— За какво говориш? — избъбри Гейвин. Дори и Маркъс се засмя. Досега Джейми никога не бе чувала тъмнокосият войник да се смее и инстинктивно отвърна на усмивката му.
— Какво ви е толкова смешно на всички?
— Няма значение, Джейми — рече Алек. Тя подозрително изгледа съпруга си.
— Да не би току-що да каза на своите воини, че моите сестри не са достойни за тях?
— Не бих им дал дори две от козите си.
Джейми смаяно ахна. Той не можа да устои, пристъпи към нея и лениво добави:
— Не съм свикнал да бъда жесток към животните съпруго моя. Сигурно вече си го разбрала.
— Обиждаш семейството ми?
Той не й отговори, само я дари с онази особена усмивка, която Джейми толкова харесваше и на която не можеше да устои. Не се сдържа и се разсмя. Този мъж бе направо невъзможен!
— Ще се засрамиш от приказките си, когато те дойдат тук, Кинкейд. Ти почти не познаваш близките ми, така че не можеш да съдиш за тях. Ще се погрижа това да се поправи.
Алек се засмя. Джейми му се усмихна с най-сладката си и чаровна усмивка.
— Ще ги помоля да ни дойдат на гости, съпруже мой. Едно дълго и приятно гостуване…
— Какво е това? — извика Гейвин. Воинът тъкмо слизаше от стола, на който се бе покачил, за да окачи гоблена над камината.
— Отдръпни се малко и със сигурност ще разбереш — посъветва го Джейми.
— Но това е… Мили Боже! Алек, аз току-що закачих…
— Това е Уилям, нашият любим завоевател, Гейвин. Според мен е изобразен правдиво. Много красив мъж, не мислиш ли?
Никой не продума. Гейвин и Маркъс се втренчиха в Алек. Техният господар се взираше слисано в съпругата си. Маркъс се окопити пръв.
— Той е бил дебел.
— Бил е едър, а не дебел, Маркъс — поправи го Джейми.
— Какво, за Бога, има около главата си? — попита Гейвин и отстъпи още една крачка. — Онова жълтото…
— Ореол — обясни господарката му.
— Значи вие сте го провъзгласили за светец? — недоумяваше Маркъс.
— Е, още не официално — рече Джейми. — Но е само въпрос на време църквата да го канонизира.
— Защо? — Маркъс изрази на глас мислите на другите двама.
Джейми бе поласкана, че съпругът й и хората му проявяват такъв интерес към английската история. Тя с удоволствие започна да им обяснява как Уилям е променил целия живот в Англия. С най-големи подробности им обясни английската йерархия — за сеньорите, за васалите, за връзките между тях. Когато свърши, бе сигурна, че и тримата ще я обсипят с въпроси.
Обаче след като мина известно време в пълно мълчание, младата жена разбра, че изглежда никой не смяташе да пита нищо.
— Смятате ли, че подобна система би могла да се приложи и в Шотландия?
— Тя вече съществува, Джейми. От преди седемстотин години остро отбеляза Алек.