Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Чичо Леон XII нямаше и представа коя е Леона Касиани, нито помнеше да е забелязал на вчерашното събрание личност, която можеше да бъде Леона Касиани, но като прочете докладната записка, я повика в кабинета си и говори с нея цели два часа насаме. Говориха по малко за всичко, съгласно неговия метод да опознава хората. Докладната записка разкриваше прост, здрав разум и предложеното разрешение действително водеше към търсения резултат. Но чичо Леон XII съвсем не се интересуваше от това, интересуваше се от нея. Най-голямо впечатление му направи, че единственото й образование след началното училище бяха курсовете по шапкарство. Освен това учеше вкъщи английски език сама, без учител, по една бърза система, а от три месеца насам ходеше на вечерни курсове по машинопис, нов занаят с голямо бъдеще, както по-рано се казваше за телеграфа, а още по-преди — за парната машина.
В края на разговора им чичо Леон XII вече я наричаше така, както винаги щеше да я нарича: адашке Леона. Той реши с един замах на перото да ликвидира спорния отдел и да разпрати проблемите за разрешаване на същите отдели, които ги бяха създали — точно както бе предложила Леона Касиани, а за нея измисли специална длъжност без точно определени функции и название, която на практика представляваше негов личен помощник. Същия следобед, след безславното погребение на общия отдел, чичо Леон XII попита Флорентино Ариса откъде беше измъкнал Леона Касиани и той му разправи истината.
— Тогава връщай се пак в трамвая и ми докарай всички като нея, които намериш — му каза чичото. — С още две-три такива можем да извадим твоя галеон.
Флорентино Ариса възприе думите на чичо Леон XII като типична негова шега, но на другия ден се оказа без служебната кола, която му бяха отпуснали преди шест месеца, а сега му отнемаха, за да продължи да търси скрити таланти из трамваите. Леона Касиани от своя страна скоро захвърли първоначалните си скрупули и измъкна на повърхността всичко, което много хитро беше таила в продължение на три години. През следващите три тя пое в свои ръце контрола над всичко, а подир още четири години стигна до вратата на дирекцията, но отказа да влезе, защото се оказа само на едно стъпало по-ниско от Флорентино Ариса. До този момент тя му беше подчинена и желаеше да остане такава, макар в действителност да беше по-друго: без сам да си дава сметка, всъщност именно той й се подчиняваше във всичко. И наистина: той друго и не правеше, а само изпълняваше нейните предложения, които тя даваше в дирекцията, за да му помогне да се издигне въпреки клопките на тайните си врагове.
Леона Касиани имаше дяволски талант да борави с тайните и винаги умееше да бъде където трябва и в подходящия момент. Беше динамична, мълчалива и притежаваше някаква мъдра нежност. Но когато се налагаше, макар и с мъка в душата, отприщваше един железен характер. Но никога не го използува за себе си. Единствената й цел беше с цената на всичко, ако трябваше дори с кръв, да разчиства стълбата, та да може Флорентино Ариса да се изкачи докъдето бе решил, без да прецени собствените си сили. Тя щеше да то стори, така или иначе, поради неукротимото си влечение към власт, но истината е, че го правеше добросъвестно, само от благодарност. Действуваше така решително, че самият Флорентино Ариса се обърка от нейните маневри и в един неудачен момент се опита да й препречи пътя, помислил, че тя се опитва да препречи неговия. Леона Касиани го постави на място.
— Недейте да бъркате — каза му тя. — Ще се махна от всичко това, щом пожелаете, но помислете си добре.
Флорентино Ариса, който наистина не беше се замислял по въпроса, тогава го обмисли колкото можа по-добре и сложи оръжие. Всъщност посред тази мръсна война на едно предприятие във вечна криза, посред несретите си на соколар, незнаещ отдих, и все по-неясната илюзия за Фермина Даса, безразличният Флорентино Ариса не бе постигнал и миг вътрешен мир пред пленителната гледка на тази храбра негърка, омърсена от нечистотии и любов в треската на сражението. Много пъти дори тайно съжаляваше, дето не се оказа това, за което я взе онзи следобед, като се запознаха, че да беше плюл на своите принципи и да беше я налюбил, пък ако ще и в злато да трябваше да й плати, защото Леона Касиани си оставаше все същата като онзи следобед в трамвая, носеше същите рокли на предизвикателна черна робиня, същите умопомрачителни тюрбани, обици и кокалени гривни, същите гердани и пръстени с фалшиви камъни на всичките пръсти: същинска улична лъвица. Малкото, което й бяха прибавили годините, беше в нейна полза. Тя плуваше в една блестяща зрелост, женските й чарове вълнуваха още по-силно, а жаркото й тяло на африканка бе станало по-плътно. През тези десет години Флорентино Ариса не й беше правил намеци, плащайки по този начин тежкото наказание за първоначалната си грешка, а тя му бе помагала във всичко с изключение именно на това.