Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Без да бърза, той закуцука по широката, настлана с чакъл алея през градините към реката, като се проклинаше, че е забравил бастуна си в спалнята. Допреди малко беше убеден, че кракът му е много по-добре и не се нуждае от опора, но се оказа, че се е излъгал, и сега трябваше да си плаща.
Недалеч от реката той забеляза трима души, които вървяха право към него. Смръщи чело и примигна любопитно под гъстите червеникави вежди.
— Кои ли са пък тези? — промърмори той, ядосан, че са смутили спокойствието му.
След това позна мъжа и тихо изръмжа името му: Хю дьо Босер. У лорд Хю имаше нещо, което му вдъхваше доверие и подобряваше настроението му. Този мъж беше прям, винаги спокоен и най-важното — не беше интригант и не се грижеше единствено за собствената си изгода.
Хю водеше със себе си две малки момиченца. Дори само това беше достатъчно да събуди интереса на краля, който се смяташе за голям приятел на децата. При това забравяше, че често се отнася несправедливо и дори жестоко към своенравната си голяма дъщеря, затваряше я и я лишаваше дори от огън в камината и достатъчно храна.
В близката ниша на грижливо подрязания жив плет беше поставена каменна пейка и кралят се отпусна на седалката с доволна въздишка. Протегна масивните си крака, скръсти ръце върху дебелия си корем и загледа наближаващото трио с искрено любопитство.
Хю водеше във всяка ръка по едно дете. Беше се надявал, че кралят няма да промени навика си и в хубав следобед като този ще посети оборите на Хамптън Корт без придружители. Също така се беше надявал да избере правилно момента и да завари Хенри в най-добро настроение след посещението при любимите му коне.
Сметката му май излезе вярна.
Пипа беше неестествено тиха, докато вървяха към огромната фигура на краля, облечена в червено и черно, с дръзко нахлупена на едната страна плоска барета. На периферията блестеше огромен смарагд, на шията висеше тежка огърлица. Всичко у него беше огромно, даже подплатените къси панталони от раирана коприна. Погледът й спря върху отвора на панталона и тя отвори уста да попита нещо, но Хю стисна предупредително горещата й ръчица. Който познаваше Пипа, можеше да си представи какво ще изскочи от устата й.
Той беше решил да не внушава на децата как да се държат пред краля, разчиташе на тяхната невинност и естествения им разум. Сега можеше само да се моли стратегията му да успее. Тримата застанаха пред краля и той пусна ръцете на децата, за да свали шапката си. Направи дълбок поклон, момичетата приклекнаха в реверанс, но веднага се надигнаха, за да погледнат своя суверен с разширени от страхопочитание очи.
— Я виж ти, лорд Хю, кого сте ми довели? — изгърмя дружелюбно кралят.
— Аз се казвам Пипа, сър.
— Името й е Филипа — поправи я веднага Пен и отново направи реверанс. — Това е сестра ми Филипа, сър, а аз съм Пенелопа.
— Е, малка Пенелопа, от кое семейство сте?
— Нашият баща е лорд Хадлоу от Дербишайър — отговори с уверен глас Пен.
По лицето на краля пробяга сянка. Стана и се разкрачи, за да не загуби равновесие, опрял ръце на хълбоците.
— Вече съм чувал това име. — Той погледна въпросително Хю.
— Вторият съпруг на лейди Малори — обясни спокойно той.
— Да, и искаме да отидем при мама. — Пипа, която бързо бе преодоляла страхопочитанието към краля, произнесе тези думи със засилваща се настойчивост. — Не знаем къде е тя, но трябва да отидем при нея. Моля ви, сър! — Тя го погледна умолително и неволно докосна ръката му.
Кралят погледна първо нея, после и сестра й. Два чифта кафяви очи бяха устремени към него с пламенна молба.
— Готов съм да се обзаложа, че един ден и двете ще станат красавици като майка си — промърмори той.
— Сега трябва да отидем при мама — повтори Пипа. — Нали няма да ни забраните, сър?
— Сигурна съм, че тя ни чака с нетърпение — допълни Пен.
— Значи доведохте децата да помолят за майка си, милорд? — попита замислено кралят. — Явно знаете, че сме податливи на детските молби.
— Великодушието на ваше величество е известно — отговори спокойно Хю. — Лейди Малори никога не е идвала в двора и произнесе някои необмислени думи. Аз гарантирам, че тя се разкайва най-искрено за лекомислието си.
Кралят се извърна настрана и погледна към оборите. Само след няколко седмици неговата кралица щеше да му роди трето дете. Може би то щеше да бъде така желаният и необходим син. Всички знаци сочеха натам. Астролозите предсказваха момче, лекарите се кълняха, че наистина ще се роди син. Самата Джейн беше сигурна. Милосърдието и великодушието бяха кралски добродетели. И може би, ако днес проявеше милост към двете прелестни момиченца, щеше да се сдобие със здрав и силен син.