Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Колко мило! Надявам се, че далечният ми братовчед Жан Френски е добре.
— Точно така, миледи.
— Граф Ланглоа, сигурно ви е известно, че в момента съпругът ми изпълнява дълга си към принц Едуард, но той би ви приветствал също като мен. Ще се присъедините ли към нас за вечеря?
— С най-голямо удоволствие.
— Заповядайте в голямата зала и се насладете на виното от нашите лозя. То е наистина изключително.
— Така съм чувал — отвърна любезно гостът.
Даниел ги поведе. Даде си сметка, че Дейлин стои плътно до нея, а сър Джайлс не се отделя от французина.
— Ще ни причини неприятности — прошепна Дейлин.
Ланглоа го чу, но очевидно не се обиди.
— Не, няма да ви причини неприятности! — промълви също така тихо той. Дейлин се изчерви, а Даниел не се въздържа и се усмихна. — Идвам с мир, за да напомня на графинята…
— А какво ще кажете за графа? — прекъсна го сърдито сър Джайлс.
Гостът се усмихна.
— Да напомня на графа и графинята, че Авил винаги е бил в приятелски отношения с Франция.
Сервираха виното, а Ланглоа извади прекрасната сребриста коприна и красивия меч, изпратени от крал Жан. Даниел седеше край огнището. Французинът се настани недалеч от нея. Докато графинята докосваше бляскавата материя и изказваше възхищението си, сър Джайлс се доближи, приведе се към огъня и прошепна:
— Не трябва да я приемате!
— Съветваш ме да откажа подарък от френския крал?
— Това е подкуп! Едуард също претендира, че е крал на Франция.
— Джайлс, не мога да проява такова неуважение. Трябва да приема подаръците. И надали някой може да бъде подкупен с топче коприна или меч.
Младата жена се изправи и пое красиво изработеното оръжие от ръцете на френския войник.
— Моят братовчед е мил и великодушен. Благодаря му, че се е сетил за нас. Но, граф Ланглоа, трябва да ви напомня, че съпругът ми е шотландец и…
— Служи на принц Едуард, въпреки че толкова шотландци от векове се отнасят с любов към французите! Но той е любимец на крал Едуард и благодарение на това бе уреден бракът му с вас. Непременно обаче, рано или късно, ще оцени всичко френско.
Даниел се усмихна благосклонно.
— Графе, вярно е наистина, че през годините шотландци и французи често са се съюзявали… срещу англичаните. Но моят съпруг притежава земи както в Шотландия, така и в Англия, затова разбира изпитанията, на които са подложени и шотландците, и англичаните, и французите.
— Едуард Английски се стреми към френския трон.
— Не знам какво става в кралските умове, граф Ланглоа. Моля се Едуард и братовчед ми Жан, които също са братовчеди, да намерят мирно разрешение на проблема.
Гостът я изгледа, след това обходи с поглед сър Джайлс и Дейлин и се усмихна дръзко.
— Господа, обещавам ви, че не съм дошъл да сея вражда, а да предложа приятелството на крал Жан. Мога ли да му кажа, че вие, миледи, оставате в сърцето си негова поданица?
— Можете да му кажете, че го обичам, както обичах баща му, и се моля за доброто му здраве. Аз управлявам това имение, всъщност управляваме го заедно с владетеля Маклаклън, сър, и двамата се молим за мир и благоденствие на целия френски народ.
— Ако земевладелецът Маклаклън е заминал да служи на английския принц, значи е изложен на опасност. Моля се, миледи, да остане жив, за да се наслаждава на големия си късмет.
— Всеки ден се моля за неговото здраве, сър.
Думите й като че ли се понравиха на французина, но тя не можа да си обясни защо. Стараеше се да му даде да разбере, че споделя във всяко отношение волята на своя съпруг, както и да не прави изказвания за вярност към когото и да било от двамата суверени. Както изглежда словата й не бяха подразнили дори сър Джайлс.
Вечерята беше сервирана. Ланглоа продължи да се държи все така очарователно. Но към края се приведе леко към нея.
— Ако някога се нуждаете от моите услуги, миледи, изпратете послание в кръчмата „Кривото дърво“. Кръчмата „Кривото дърво“, не забравяйте. Не мога да идвам повече тук. Заради крал Жан съм готов да ви служа по всякакъв начин, защото знам, че вие бихте рискували всичко, ако неговият живот бъде изложен на опасност.
После се отдръпна, така че Даниел се запита дали не си бе въобразила тези думи, защото гостът вече приказваше със седналия вдясно от него сър Джайлс.
Сърцето й затупка с всичка сила. Отчупи парче хляб, но не успя да го преглътне.
Въпреки късния час, французите си тръгнаха след приключването на вечерята.
След като се сбогуваха, графинята остана край портата на крепостта заедно със сър Джайлс и Дейлин.
— По-добре, че си заминаха! — заяви сър Джайлс.