Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Аз поне не знам за такъв случай.
— Съмнявам се — прибави Зед. — Рал може да се движи из отвъдния свят; на него не му трябва просеката. Той дестабилизира границата; не мисля, че отдава значение на някаква незначителна просека.
— Да не обръщаш внимание и да не знаеш са две различни неща — каза Ричард. — Не мисля, че е добре да оставаме тук, а освен това имам чувството, че той знае накъде сме тръгнали.
Калан отметна косата, паднала върху лицето й.
— Какво искаш да кажеш?
Ричард я погледна с нежност.
— Мислиш ли, че онова, което си видяла там долу, са били сестра ти и майка ти?
— Да, ти на друго мнение ли си?
— Не мисля, че това беше баща ми — той погледна магьосника. — А ти какво ще кажеш?
— Не може да се каже. Никой не знае достатъчно за отвъдния свят.
— Мрачният Рал знае — горчиво каза Ричард. — Не мисля, че баща ми би ме повикал по този начин. Но знам, че Рал би го направил, така че независимо от онова, което видяха очите ми, ми се струва по-вероятно, че учениците на Рал се опитаха да ме отвлекат. Ти каза, че не можем да преминем през границата, защото те очакват от нас да го сторим, подготвени са да ни посрещнат. Мисля, че видях точно това, последователите му от отвъдния свят. И те знаеха точно къде съм докоснал стената. Ако съм прав, това означава, че Рал скоро ще знае къде сме. Не бих желал обаче да остана тук, за да видя дали съм бил прав.
— Ричард има право — каза Чейс. — Ще трябва да се доберем до блатото Скоу преди падането на нощта, преди да излязат преследвачите на сърца. Това е единственото сигурно място от тук до Южния град. Ще сме там утре преди да се стъмни, преди да са се появили преследвачите на сърца. На следващия ден ще посетим една моя приятелка. Ейди, царицата на костите. Тя живее близо до просеката. Ще се нуждаем от помощта й, за да минем през нея. Но за тази вечер единственият ни шанс е блатото.
Ричард тъкмо се канеше да попита какво представлява тази царица на костите и защо се нуждаеха от помощта й, за да преминат праз границата, когато една тъмна, подобна на сянка фигура ненадейно изсвистя във въздуха, удряйки Чейс с такава сила, че той се просна върху няколко нападали дървета. С шеметна бързина тя се уви като камшик около краката на Калан, издърпвайки ги изпод тялото й. Докато Ричард се хвърляше към нея, за да я хване, тя изкрещя името му. Двамата се вкопчиха в китките си. Нещо започна да ги влачи по земята в посока към границата.
Зед протегна ръцете си към тях и от пръстите му започна да се лее огън, който изсвистя покрай ушите им и изчезна. Появи се още един призрак и полетя със светкавична бързина към магьосника, като го запокити във въздуха. Ричард закачи стъпалото си за един клон, стърчащ от дънер. Беше изгнил и се изтръгна от тресавището. Ричард се изви, опитвайки се да вдълбае краката си в почвата. Обувките му се пързаляха по влажната блатиста земя. Заби пети, но не беше достатъчно силен да се противопостави на дърпането. Трябваше да освободи ръцете си.
— Хвани ме за кръста! — изрева.
Калан се хвърли към него, сграбчвайки го здраво за кръста. Гъвкавото черно нещо, увито около краката й, се разклати, вкопчвайки се по-здраво. Тя изкрещя, усетила хватката му. Ричард измъкна меча, изпълвайки въздуха със звънтенето му.
Около тях започна да сияе зелената светлина, а нещото продължаваше да ги тегли.
През Ричард премина вълна гняв. Най-ужасният му кошмар щеше да се сбъдне; нещо се опитваше да му отнеме Калан. Зелената светлина стана по-ярка. Тъй като беше влачен по земята, нямаше как да докопа нещото, което ги влачеше. Калан го беше стиснала здраво за кръста; краката й бяха прекалено далеч, а онова, което ги държеше — още по-далеч.
— Калан, пусни ме!
Тя беше твърде уплашена, за да го направи. Стисна го здраво, отчаяно, задъхваща се от болка. Появи се зелената стена. Жуженето гърмеше в ушите.
— Пусни ме! — отново изкрещя той.
Опита се да се освободи от ръцете й. Дърветата от мочурището започнаха да изчезват в тъмното. Ричард усещаше натиска на стената. Не вярваше, че Калан има толкова силни ръце. Влачейки се по гръб по земята, той се опита да хване ръцете й зад гърба си и да ги раздалечи, но не успя. Единственият им шанс беше да се изправи.
— Калан! Трябва да ме пуснеш или сме мъртви! Няма да им позволя да те вземат! Довери ми се! Пусни ме! — Не знаеше дали й казва истината, но беше сигурен, че това е единственият им шанс.
Докато стискаше тялото му, главата й се притисна към корема му. Калан вдигна очи и го погледна, лицето й беше изкривено от болка, черното нещо я стискаше все повече. Тя изкрещя, след това го пусна.
За части от секундата Ричард скочи на крака. Докато се изправяше, пред очите му рязко се изпречи тъмната стена. Баща му протегна ръце. Ричард даде воля на гнева си, размахвайки меча с цялата си жестокост. Острието проряза стената и се стовари върху нещото, което Ричард знаеше, че не е баща му. Тъмната сянка нададе вой и се взриви, превръщайки се в облак дим.