Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Краката на Калан опираха в стената, тъмното нещо, обвиващо краката й, я натискаше и дърпаше. Ричард вдигна меча си. През тялото му премина чувство на необходимост да убива.
— Ричард, не! Това е сестра ми!
Той знаеше, че не е, както и че онова другото не беше баща му. Отдаде се напълно на горещото си желание и стовари меча си с всичка сила. Той отново се вряза в стената, връхлетя върху отвратителното нещо, държащо Калан. Разхвърчаха се искри, чу се нечовешко виене и оплакване. Краката на Калан бяха свободни. Тя лежеше просната по корем.
Без да се оглежда, Ричард пъхна ръка под кръста й и я вдигна с едно движение, отлепяйки я от земята. Държеше я здраво до себе си, а мечът му сочеше стената, докато отстъпваше назад. Отдалечаваше се със стабилна крачка, като внимаваше за каквото и да е движение, атака. Отдалечиха се от зелената светлина.
Продължи да върви, докато стигнаха на безопасно разстояние, от другата страна на конете. Когато най-после спря и я пусна, тя се обърна и трепереща го прегърна. Той с усилие преодоля гнева, който го караше да се върне и да нападне. Знаеше, че трябва да отдалечи меча от себе си, за да стихне гневът, необходимостта, но не се осмеляваше да го направи.
— Останалите къде са? — попита тя с ужас в гласа. — Трябва да ги намерим.
Калан се дръпна от него и се втурна назад. Ричард я хвана за ръката толкова рязко, че почти я отлепи от земята.
— Стой тук! — изкрещя й много по-ядосано, отколкото възнамеряваше, и я бутна на земята.
Намери Зед строполен в безсъзнание. Когато се наведе над стареца, нещо светкавично премина над главата му. Гневът му изригна. Извърна се с меч в ръка, разсичайки тъмната фигура. Парче от нея се върна обратно зад границата с пронизителен вик, другата част се стопи във въздуха. Ричард вдигна Зед с една ръка, преметна го през рамо като чувал картофи и го занесе при Калан, където внимателно го положи на земята. Тя взе в скута си главата му и я огледа за наранявания. Ричард приведен се затича обратно, но противно на очакванията му атака не последва. Щеше му се да го бяха нападнали; копнееше за битка, горещо желаеше да влезе в бой. Намери Чейс затиснат наполовина от един дънер. Хвана го за ризницата и го обърна. От едната страна на главата му имаше рана, от която струеше кръв. По нея бяха полепнали парчета пръст.
Мисълта му препусна бясно, опитвайки се да измисли какво да направи. Не можеше да повдигне Чейс с една ръка, но не се осмеляваше да прибере меча в ножницата. Знаеше, че не иска да повика Калан на помощ, щеше му се тя да стои на безопасно разстояние. Хващайки здраво кожената туника на стража, Ричард започна да го влачи. Хлъзгавата повърхност на мочурището донякъде го улесняваше, но въпреки това беше трудно, тъй като трябваше да заобикаля падналите дървета. За негова изненада не го нападна нищо. Може би го беше наранил или убил. Зачуди се дали е възможно да убиеш нещо, което е вече мъртво. В меча му се криеше магия. Ричард не знаеше на какво е способен; не знаеше дори дали тези същества от границата са мъртви. Най-после стигна до Калан и Зед и придърпа Чейс до тях. Магьосникът все още беше в безсъзнание.
Лицето на Калан беше бяло от вълнение.
— Какво ще правим сега?
Ричард се огледа внимателно.
— Не можем да останем тук, не можем и да ги зарежем. Да ги натоварим на конете и да се махаме. Ще се погрижим за раните им веднага щом се отдалечим на безопасно разстояние.
Облаците се бяха сгъстили още повече, мъглата покриваше всичко с влажен чаршаф. След като се огледа във всички посоки, Ричард прибра меча си и без усилие вдигна Зед върху коня му. С Чейс беше по-трудно. Той беше огромен, пък и всичките му оръжия тежаха доста. От раната му отстрани на челото капеше кръв, която се стичаше по косата му, а ако го вдигнеше да виси на една страна на коня, щеше да капе още по-силно. Ричард реши, че не може да остави тази рана, без изобщо да се погрижи за нея. Бързо намери аумово листо и извади от раницата си парче плат. Пречупи листото, за да потече сокът му, притисна го до раната и накара Калан да превърже челото му с парчето плат. То почервеня почти веднага, но той знаеше, че аумовото листо ще спре кървенето бързо.
Ричард помогна на Калан да се качи на коня си. Знаеше, че краката я болят повече, отколкото би си признала. Подаде й поводите на коня на Зед, качи се на своя, взе този на Чейс, след което внимателно се огледа за местоположението си. Знаеше, че ще намерят пътеката трудно; мъглата ставаше все по-гъста, видимостта — все по-ограничена. Накъдето и да погледнеше, го дебнеха призраци, наблюдаващи го от сенките. Не знаеше дали да води или да следва Калан, не знаеше как по-добре ще я защити, така че тръгна до нея. Зед и Чейс не бяха завързани и лесно можеха да паднат от конете, така че трябваше да се движат бавно. Мъртвите смърчове му изглеждаха еднакви във всички посоки, а не можеха да вървят право напред, защото трябваше да заобикалят падналите дървета. Ричард пляскаше с ръка комарите, които не спираха да влизат в устата му.