Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
11
Вечерта се спуска над Ханой цели дванайсет часа по-рано от Ню Йорк, така че слънцето все още бе високо, докато Ричър и Джоди излизаха от Бронкс, но вече се бе скрило зад хълмовете на Северен Лаос, на двеста мили западно от летище Ной Бай. Небето пламтеше в оранжево и дългите следобедни сенки вече бяха заменени от мрака на тропическата вечер. Миризмите на джунглата и на града бяха прогонени от вонята на керосин, а клаксоните на автомобилите и бръмченето на нощните насекоми беше заглушено от постоянния рев на реактивни двигатели.
Един гигантски „С–141 Старлифтър“ на Американските военновъздушни сили стоеше върху бетонната писта пред необозначен хангар, на миля от многолюдните пътнически терминали. Товарната рампа на самолета беше свалена, а двигателите свистяха леко, колкото да захранят вътрешното осветление. В хангара също бе светло. Имаше стотина дъгови лампи, окачени високо под гофрираната ламарина на покрива, и те обливаха вътрешността с яркожълта светлина.
Хангарът беше голям колкото стадион, но вътре нямаше нищо освен седем сандъка. Бяха дълги по два метра, направени от оребрен алуминий, лъснат до блясък. Напомняха ковчези и бяха точно това. Бяха подредени един до друг върху специални подпори и върху всеки от тях бе сложено американското знаме. Знамената бяха наскоро изпрани и изгладени, а средното райе беше поставено така, че да съвпада със средното ребро на всеки ковчег.
До седемте алуминиеви сандъка стояха девет мъже и две жени. Шестима от мъжете бяха в почетната стража — редовни войници от американската армия, гладко избръснати, облечени в безупречни парадни униформи. Те стояха „мирно“, далеч от останалите петима души. Трима от тези пет бяха виетнамци, двама мъже и една жена — ниска, чернокоса, безразлична. И те бяха в униформи, но не парадни — тъмен плат, износен и измачкан, върху който на места личаха непознатите отличителни знаци на званията им.
Останалите двама бяха американци, с цивилни дрехи, но от тези, които говорят за някаква връзка с военните също толкова добре, колкото всяка униформа. Жената беше млада, с пола до коленете, блуза цвят каки с дълги ръкави и тежки кафяви обувки на краката. Мъжът беше висок, сивокос, може би на петдесет и пет, облечен с тропически дрехи под лек, пристегнат в кръста шлифер. Носеше протрито кафяво куфарче, а в краката си бе оставил също толкова овехтял сак.
Високият сивокос мъж кимна на почетната стража — почти незабележим сигнал. Старшият изкомандва приглушено и шестимата войници се строиха в две редици по трима. Тръгнаха с тържествена маршова стъпка напред, свиха вдясно и продължиха напред, докато не застанаха по трима от всяка страна на първия ковчег. Изчакаха секунда, после едновременно се наведоха и вдигнаха ковчега на раменете си с едно-единствено плавно движение. Чу се нова команда и войниците понесоха ковчега със същата парадна походка към вратата на хангара. Поддържаха го точно на височината на раменете си. Чуваше се само скърцането на обувките им върху бетонния под и свистенето на реактивните двигатели.
Излязоха навън, завиха надясно и описаха голям полукръг през топлия въздух от соплата, докато стигнаха до рампата на самолета. Изкачиха се нагоре, точно в средата, като внимателно търсеха с крака металните ребра, монтирани по наклона за тяхно улеснение. Екипажът ги очакваше. Първият пилот беше жена, капитан от Американските военновъздушни сили, стройна и елегантна в униформата си. До нея бяха застанали вторият пилот, бордовият инженер, навигаторът и радистът, а срещу тях в редица отговорникът по товаренето и хората му. Войниците от почетната стража минаха покрай тях и стигнаха до предния отсек. Спуснаха ковчега върху специална поставка, прикрепена към стената на фюзелажа, четирима отстъпиха назад и сведоха глави. Другите двама плъзнаха ковчега на мястото му. Отговорникът по товаренето се приближи, закрепи го с гумени ремъци, после отстъпи назад и застана мълчаливо до войниците от почетната стража.
Товаренето на седемте ковчега отне цял час. Хората в хангара чакаха мълчаливо през цялото време, а когато войниците вдигнаха и последния, тръгнаха след тях навън със същата бавна и тържествена походка. Застанаха пред товарната рампа на самолета, докато почетната стража излезе, след това сивокосият американец се ръкува с тримата виетнамски офицери, кимна на американката и без да каже дума, взе на рамо сака и изтича нагоре по рампата във вътрешността на самолета. След миг мощният мотор вдигна рампата и я затвори. Реактивните двигатели заработиха на по-висока тяга, спирачките освободиха колелата и машината започна да рулира по пистата. Направи голям завой и изчезна зад хангара. Шумът на двигателите рязко утихна, после пак се усили в далечината, когато самолетът застана на пистата за излитане, увеличи тягата още повече, понесе се напред и се отдели от бетона. Направи широк завой и след миг изчезна — виждаха се само три мигащи светлинки почти до хоризонта и тъмната следа от изгорелите газове.