Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Търся заглушител — отговори той. — За щаер.
Ратър се усмихна. На лицето му се изписа искрено удоволствие.
— Ще наруша закона, ако ти продам заглушител. И ти ще нарушиш закона, ако притежаваш заглушител.
Изпя го като изтъркана песен и това беше пряко признание, че има заглушители и че ги продава. В интонацията му се долавяше и още нещо — снизхождение, породено от съзнанието, че притежава нещо, от което те се нуждаят, и следователно е в по-добра позиция от тях. В гласа му не звучеше никаква предпазливост. Никакво подозрение, че Ричър би могъл да е ченге, дошло, за да му скрои номер. Никой никога не бе вземал Ричър за ченге. Беше твърде едър и твърде силен. Не беше блед като хората, които работят в полицейски участък, нито пък в поведението му се долавяше любезната прикритост, която хората свързват с полицаите. Ратър не се безпокоеше заради него. Безпокоеше се по-скоро заради Джоди. Нямаше представа каква е тя. Говореше на Ричър, но всъщност гледаше нея. Тя не се притесняваше от това и също го гледаше от упор.
— За кой закон става дума? — попита тя пренебрежително.
Ратър се почеса по брадата.
— Това ги оскъпява.
— В сравнение с какво? — попита Джоди.
Ричър се усмихна вътрешно. Ратър не беше сигурен що за птица е тя, но с двата си отговора, само с няколко думи, го бе накарала да мисли, че може да е всичко — светска дама от Манхатън, разтревожена заради заплахи, че ще отвлекат децата й, милионерша, която иска да получи наследството си по-рано, или съпруга на ротарианец, която иска да надживее скандален любовен триъгълник. Гледаше го като жена, свикнала да получава каквото иска, без да й възразяват и без да се съобразява с когото и с каквото и да било. Не и със закона, още по-малко пък с някакъв си жалък търговец на дребно от Бронкс.
— За щаер? — попита Ратър. — Какъв искаш? Оригинален, австрийско производство?
Ричър кимна като човек, чиято задача е да се занимава с досадните подробности. Ратър щракна с пръсти и един от мъжете стана от стола си и се спусна в избата. След малко се върна и донесе черен цилиндър, увит в промазана с оръжейна смазка хартия.
— Две хиляди долара — каза Ратър.
Ричър кимна. Цената беше почти нормална. Тези пистолети вече не се произвеждаха, но предполагаше, че навремето са се продавали за осем или деветстотин долара. Вероятно заводската цена на заглушителя беше повече от двеста. Две хиляди за нелегална доставка десет години по-късно на четири хиляди мили разстояние изглеждаше почти разумно.
— Искам да го видя — каза той.
Ратър избърса заглушителя в панталоните си и му го подаде. Ричър извади пистолета, за да го сложи на място. Не беше като по филмите — вдигаш оръжието пред очите си и съвсем бавно, замислено и с наслада завинтваш заглушителя върху цевта. Просто се натиска леко и се завърта половин оборот, както се поставя обектив на фотоапарат.
Подобряваше оръжието. Подобряваше баланса му. Деветдесет и девет пъти на всеки сто пистолетите стрелят по-високо от целта, защото откатът изтласква цевта нагоре. Тежестта на заглушителя щеше да неутрализира до известна степен това. И тъй като принципът му на действие бе да забавя газовата струя, излизаща от цевта при изстрел, щеше да намали и самия откат.
— Добре ли работи? — попита Ричър.
— Разбира се — увери го Ратър. — Оригинален е, направо от завода.
Онзи, който го бе донесъл, се бе върнал на стола си. Четирима души, пет стола. Ако искаш да се справиш с банда, най-напред трябва да удариш тартора. Универсална истина. Ричър я бе научил още четиригодишен. Разбери кой е шефът и го свали на земята. За дълго. Сегашната ситуация обаче беше различна. Ратър беше шефът, но засега трябваше да остане цял, защото Ричър имаше други планове във връзка с него.
— Две хиляди долара — повтори Ратър.
— Ще го изпробвам в действие — заяви Ричър.
Системата „Щаер“ няма предпазител. Първият изстрел изисква осем килограма натиск върху спусъка и при това положение е невъзможно да се стигне до случаен изстрел, ако изпуснеш оръжието например или по невнимание. Нужно е целенасочено усилие. Ричър насочи цевта вляво и приложи натиска. Пистолетът гръмна и празният стол се счупи. Звукът беше силен. Не както по филмите. Не приличаше на лека кашлица или деликатно потропване. По-скоро напомняше удар с всичка сила на дебел телефонен указател върху бюро. Звукът не беше много тих, но все пак доста по-тих, отколкото би могъл да бъде.
Четиримата замръзнаха от изненада. Във въздуха се разлетяха парченца пластмаса и мръсни конски косми от пълнежа на възглавничката. Ратър го гледаше неподвижно. Ричър го удари силно в стомаха с лявата ръка, подкоси краката му и го събори на пода. После насочи пистолета към този, който седеше до простреляния стол.