Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Войниците от почетната стража се разотидоха в тишината, американката се ръкува с виетнамците и тръгна към колата си. Виетнамците тръгнаха към своята — беше японска, лимузина, боядисана в зелено, като военна машина. Жената седна зад волана, а двамата мъже — на задната седалка. До центъра на Ханой не беше далеч. Спряха на паркинга зад ниска бетонна постройка, боядисана в пясъчножълто, защитена с висока телена ограда. Жената заключи автомобила и заобиколи постройката, за да влезе през друг вход. Изкачи няколко стъпала и влезе в кабинета си. Вписа успешното предаване на товара в големия подвързан дневник, който стоеше на бюрото й, затвори го и го заключи в един шкаф до вратата. После отвори вратата и надникна в коридора. Върна се, вдигна телефонната слушалка и набра един номер на единайсет хиляди мили оттук, в Ню Йорк.
Преди набитият мъж да донесе кафето в банята, Мерилин успя да разбуди Шерил и да върне Честър към някаква степен на съзнание. Онзи влезе с три чаши и за момент се поколеба, защото се чудеше къде да ги остави, после отиде до мивката и ги сложи на тесния гранитен рафт под огледалото. Излезе, без да каже дума, и затвори вратата след себе си, но без да я затръшне.
Мерилин подаде чашите на Шерил и Честър една по една, защото трепереше и се притесняваше, че ако вземе двете наведнъж, би могла да разлее кафето. Най-напред клекна до Шерил и й помогна да отпие първата глътка, после се върна при Честър и той пое чашата с празен поглед, сякаш не разбираше какво е. След това взе своята и започна да пие жадно, застанала до мивката. Кафето беше добро. Сметаната и захарта даваха допълнителна енергия.
— Къде са сертификатите за акциите? — попита тя шепнешком.
Честър я погледна неспокойно.
— В банката. В личния ми сейф.
Мерилин кимна. Даде си сметка, че не знае коя е банката на Честър. Нито пък къде е. Нито за какво служат сертификатите за акциите.
— Колко са?
Той сви рамене.
— Първоначално бяха хиляда. Триста използвах като гаранция за кредитите. Временно трябваше да ги отстъпя на кредитора.
— А как са попаднали у Хоби?
Той поклати глава.
— Откупил е дълга ми. Предполагам, че още днес ще му ги изпратят по куриер. Не са им нужни повече. Аз му дадох като залог още деветдесет. Те са в сейфа, но смятах, че ще се наложи да му ги предам скоро.
— А как се прави прехвърлянето?
Той сви рамене с безразличие, уморено.
— Джиросвам акциите на негово име, той взема сертификатите и ги регистрира на борсата. Когато се сдобие с петстотин и една на свое име, става собственик на контролния пакет.
— Къде е банката ти?
Честър отпи първата глътка кафе.
— На три пресечки оттук. Пет минути пеша. После още пет минути до борсата. Десет минути от началото до края, и оставаме без пари и без дом, на улицата.
Остави чашата на пода и пак се втренчи пред себе си. Шерил седеше отпусната, не пиеше кафето си. Изглеждаше подпухнала. Може би физически не беше добре. А може би все още не бе преодоляла шока? Мерилин нямаше представа. Нямаше опит с такива неща. Носът й изглеждаше ужасно — почернял и подут. Синините се разпространяваха под очите й. Устните й бяха напукани, защото беше дишала през устата цяла нощ.
— Пийни още малко кафе. Ще ти се отрази добре.
Приклекна до нея и вдигна ръката й с чашата към устните й. Шерил отпи. Част от течността се разля по брадичката й. Отпи още веднъж и вдигна очи към Мерилин. В тях се четеше нещо. Мерилин не знаеше какво е то, но все пак се усмихна, за да я окуражи.
— Ще те отведем в болница — прошепна тя.
Шерил затвори очи и кимна, сякаш изведнъж бе почувствала облекчение. Мерилин улови ръката й и се вторачи във вратата. Питаше се как ли ще изпълни това обещание.
— Сигурен ли си, че искаш да го задържиш? — попита Джоди.
Имаше предвид джипа, линкълн навигатор, който бяха взели от Ратър. Ричър се замисли. Бяха попаднали на задръстване по пътя към Трайбъроу.
— Май да — отговори той.
Линкълнът беше съвсем нов. Работеше тихо и гладко. Отвън беше черен металик, тапицерията беше от черна кожа, бе изминал само 400 мили, миришеше на току-що излязла от завода кола. Седалките бяха огромни, еднакви с тази на шофьора, имаше множество поставки за напитки и малки капачета, които говореха за наличие на множество тайни скривалища.