Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Слезте долу — каза им. — Всичките. Веднага, разбрахте ли ме?
Никой не помръдна. Ричър преброи на глас едно, две и стреля. От дъските на пода пред краката на първия се разлетяха трески. Едно, две и пак стреля. И пак — едно, две, изстрел. Вдигна се прахоляк. Трясъкът беше доста силен. Разнесе се миризма на барут. След третия куршум мъжете скочиха едновременно. Струпаха се пред капака и се спуснаха надолу един през друг. Ричър затвори капака след тях и премести тезгяха, за да го затисне. Ратър се бе надигнал на колене и лакти. Ричър го ритна, за да го обърне по гръб, и продължи да го рита, докато главата му не опря в преместения тезгях.
Джоди извади фалшивата снимка, клекна до него и му я показа. Ратър премигна и се вгледа в нея. Устата му помръдваше — приличаше на неравна дупка на лицето му. Ричър също клекна и улови лявата му китка. С другата ръка стисна кутрето му.
— Започвам с въпросите — каза той. — И ще чупя по един пръст всеки път, когато ме излъжеш.
Ратър понечи да се измъкне — искаше да се извърти и да се освободи. Ричър го удари пак в корема и го усмири.
— Знаеш ли кои сме?
— Не — изпъшка Ратър.
— Къде е направена тази снимка?
— Това е секретен лагер във Виетнам.
Ричър счупи кутрето му. Просто го изви встрани и прекъсна ставата. Така беше по-лесно, отколкото да го извива назад. Ратър изпищя от болка, а Ричър стисна следващия пръст. На него имаше златен пръстен.
— Къде?
— В ботаническата градина.
— Кое е момчето?
— Някакво хлапе.
— Кой е мъжът?
— Приятел — изпъшка Ратър.
— Колко пъти си правил това?
— Може би петнайсет.
Ричър изви леко пръста с пръстена.
— Това е истината — изрева Ратър. — Не са повече от петнайсет, кълна се! И не съм ви направил нищо! Не ви познавам.
— А познаваш ли семейство Хоби? — попита Ричър. — От Брайтън?
Видя, че Ратър тършува в паметта си объркан. Спомни си. След това по физиономията му се изписа недоумение — как така онези двама скапаняци са могли да му докарат тази беля?
— Ти си долнопробен боклук, нали?
Ратър поклати глава като обезумял.
— Кажи го, Ратър! — изрева Ричър.
— Аз съм боклук — проскимтя онзи.
— Къде е банката ти?
— Банката ми? — попита Ратър с недоумение.
— Банката ти — повтори Ричър.
Ратър се поколеба. Ричър изви пръста с пръстена още малко.
— Близо е — изпищя онзи. — На десет пресечки.
— Къде са документите за собственост на джипа ти?
— В чекмеджето.
Ричър направи знак на Джоди. Тя стана и отиде зад тезгяха. Претърси чекмеджетата и намери папка с документи. Прегледа ги и кимна.
— Регистриран е на негово име. Струва четирийсет хиляди долара.
Ричър пусна пръста и го стисна за гушата. Напрегна сили, докато главата му се изправи.
— Ще купя джипа ти за долар — каза той. — Ако имаш проблем с това, само поклати глава.
Ратър не помръдна. Очите му се бяха изцъклили от стискането за гърлото.
— След това ще отидем до банката ти. С новия ми джип. Ще изтеглиш осемнайсет хиляди долара в брой, за да ги върнем на старците.
— Не е така — възрази Джоди. — Деветнайсет хиляди шестстотин и петдесет. Били са в спестовен фонд, по шест процента за година и половина с натрупване.
— Добре — съгласи се Ричър и стисна още повече. — Деветнайсет хиляди шестстотин и петдесет за семейство Хоби и още толкова за нас.
Ратър се опитваше да види лицето му. Не разбираше. Умоляваше.
— Ти ги измами — добави Ричър. — Обещал си им да разбереш какво е станало със сина им. Не си го направил. Сега ще трябва да го направим ние. Нужни са ни пари за разноските.
Лицето на Ратър започна да посинява. Бе стиснал здраво китката на Ричър и отчаяно се опитваше да облекчи натиска.
— Съгласен ли си? — попита Ричър. — Ако имаш някакви възражения за каквото и да било, само поклати глава.
Онзи продължаваше да дърпа китката му, но главата му не помръдна.
— Отпиши парите като платен данък. Данък, с който се облагат лъжливите боклуци като теб.
Пусна врата му и стана. След петнайсет минути бяха в банката. Ратър бе прибрал лявата си ръка в джоба и подписа чека с дясната. Пет минути след това Ричър прибра в спортния сак 39 300 долара в брой. След още петнайсет минути остави Ратър на уличката зад магазина и натика две банкноти по един долар в устата му — за заглушителя и за джипа. Подкара след Джоди в тауруса, за да върнат колата в бюрото на „Херц“ на летище Ла Гуардия. После се качиха на новия линкълн и се отправиха назад към Манхатън.