Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Тони кимна.
— Какво например?
— Ще разговарям за това с мистър Хоби, не с теб — каза тя.
Настъпи тишина. Чуваха се само шумовете от външния свят. Мерилин се съсредоточи върху дишането си. Навън, навътре, навън, навътре.
— Добре — каза Тони.
Три на нула.
— Искаме кафе — продължи тя. — Три чаши, сметана и захар.
Пак стана тихо. След това Тони кимна и набитият мъж тръгна към кухнята. Четири на нула, каза си Мерилин.
Обратният адрес от писмото на Ратър съответстваше на една разнебитена постройка край водата, на няколко преки от всякаква надежда за градско благоустройство. Беше дъсчена, натикана между две рушащи се четириетажни тухлени сгради, които може би са били складове или фабрики, преди да бъдат изоставени преди десетилетия. Постройката на Ратър имаше прозорец вляво, вход в средата и вдигаща се нагоре врата на гараж вдясно. Беше отворена и в гаража се виждаше съвсем нов линкълн навигатор. Ричър знаеше за този модел от рекламите, които беше гледал. Беше гигантски форд с двойно предаване, с добавен дебел пласт лукс, за да се оправдае издигането до нивото на марката „Линкълн“. Този беше черен металик и по всяка вероятност струваше доста повече от имота, в който се намираше.
Джоди мина покрай постройката — не бързо, но не и бавно, а с нормална, небудеща подозрения скорост на автомобил по изровена градска улица. Ричър се огледа, за да почувства мястото. Джоди сви вляво и се върна, като заобиколи карето. Зад редицата имаше малка уличка с надвиснали над купища боклуци противопожарни стълби, тънещи в ръжда.
— Какво ще направим сега? — попита Джоди.
— Ще влезем направо вътре — отговори Ричър. — Най-напред ще видим реакцията му. Ако знае кои сме, ще играем по един начин, ако не знае, по друг.
Джоди паркира малко по-надолу на предната улица, в сянката на почернял някогашен склад. Заключи колата и тръгнаха към постройката на Ратър заедно. През мръсния прозорец успяха да видят какво има вътре. Беше магазин за излишъци от армията — прашни маскировъчни якета, манерки и ботуши. Имаше полеви радиостанции, санитарни пакети и пехотни каски. Някои от нещата бяха излезли от употреба още преди Ричър да завърши Уест Пойнт.
Вратата се отваряше трудно и задействаше звънец. Беше груба, механична система — вратата дръпваше една пружина, която пък дръпваше обикновена камбанка. В магазина нямаше никого. Вдясно имаше тезгях, а зад него — изход към гаража. Върху кръгла никелирана рамка бяха окачени дрехи, а на единствения рафт бяха натрупани още боклуци. Имаше още една врата към задната уличка, но беше заключена и защитена с алармена система. До нея бяха подредени пет пластмасови стола, а около тях беше осеяно с фасове и бирени бутилки. Светлината беше слаба, но трупаният с години прахоляк се забелязваше навсякъде.
Ричър вървеше пред Джоди. Подът скърцаше под краката им. След две крачки навътре видя, че на пода зад тезгяха има отворен капак. Беше солиден, от стари чамови дъски и месингови панти, излъскан до блясък там, където поколения ръце са го улавяли, за да го отворят или затворят. През отвора се виждаха гредите на пода и тясна стълба, направена от същото старо дърво, която се спускаше към осветено с електрическа светлина помещение. Чуваше стъпки по циментовия под.
— Качвам се веднага, който и да си, по дяволите! — извика някой отдолу.
Явно мъж на средна възраст, демонстриращ нещо средно между изненада и лошо настроение. Глас на човек, който не очаква посетители. Джоди погледна към Ричър, а той стисна пистолета в джоба си.
На нивото на пода се появи мъжка глава, после раменете и торсът. Едрият мъж се изкачваше по тясната стълба с усилие. Беше облечен в избеляла маслиненозелена военна униформа, имаше мазна сива коса, щръкнала на всички посоки сива брада, месесто лице и малки очи. Изпълзя на четири крака и попита:
— Мога ли да ви помогна с нещо?
В този момент от дупката се появи още една глава. После още една. И още една. И още една. Общо четирима мъже изпълзяха от избата. Всички те се изправиха, изгледаха Ричър и Джоди изпитателно и се отдалечиха към редицата столове. Бяха едри мъже — възпълни, татуирани, облечени с приличащи си стари военни дрехи. Седнаха и скръстиха големите си ръце на гърдите.
— Е? — подкани първият.
— Ти ли си Ратър? — попита Ричър.
Онзи кимна. Нямаше никакви признаци, че ги познава. Ричър хвърли поглед към редицата мъже на столовете. Това бе усложнение, което не бе предвиждал.
— Какво искате? — попита Ратър.
Ричър промени плана си. Предполагаше каква е истинската търговия, с която се занимава Ратър, и какво има в избата долу.