Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Не. — Той го отпрати нетърпеливо. — Искаш да кажеш, че тук за транс с часове неподготвена сте я оставили? О-о, богове, такъв акт на безотговорност може само от Т.Дж. да се очаква! Цяло чудо е, че все още не се е превърнала в зеленчук.

— Е, какво трябваше да направят? — намеси се Крес гневно. — Да оставят полицаите да ни заловят? Да ме оставят да умра?

Аспунд го погледна безизразно.

— Ти разглеждаш нейната святост като разменен продукт.

Крес сведе поглед към трилиственика на гърдите на Аспунд, след това към татуировката на шията на Муун, но не я погледна в очите. Само поклати глава.

— Аз подготвях се. — Муун видя как профилът на Крес се поуспокои, когато каза това. — Мой дълг беше. Но… аз не бях силна достатъчно.

— Тя взе високата заскрежена чаша и отпи една глътка. Оранжево-жълтата течност отдели мехурчета в устата и очите й се насълзиха.

— Тъй като ти това сега на мен казваш, аз теб нарекъл бих едно от най-силните или най-щастливите човешки същества, което познавам.

— Така ли? — Муун постави ръце върху успокояващата студена чаша. — Тогава кога аз ще престана страхувам се в тъмнината да влизам? Когато почувствам, че трансът ще настъпи… чувствам се така, сякаш ще умра. — Тя преглътна, а очите й се замъглиха. — Мразя тъмнината!

— Да, зная. — Аспунд замълча за момент. — Елзевир, ще ми превеждаш ли? Аз мисля важно ще бъде Муун добре всяка дума добре разбере.

Елзевир кимна и започна да превежда на Муун думите на Аспунд на тийуматански.

Тийумат е изостанал. Разбираш ли къде отиваш, когато потъваш в тъмнината? Разбираш ли защо понякога виждаш друг свят? — Елзевир кимна с глава към Аспунд, когато свърши превода, като мърмореше: — Затова я доведох при теб.

Муун погледна през прозореца — имаше нужда от въздух.

— Богинята избира…

— Във вашия свят тя е тази, която дарява това просветление или най-малкото винаги сте мислили така. Какво бихте казали, ако ви кажа, че вашето прозрение не е дар от боговете, а е наследено от Старата империя?

Муун бе затаила дъх, а после изведнъж въздъхна.

— Да! Искам да кажа, аз… аз го очаквах. Всеки тук знае, че съм сибила. Откъде знаят? Вие сте сибила, без някога да сте чували за богинята. — Тя отдавна бе престанала да вижда Морето майка като хубава жена с коса от морски водорасли да излиза от морето на раковина, теглена от нимфи. Но дори неясната първична сила, която понякога чувстваше да докосва нейната душа, не би изоставила естествената си среда, нито пък би направила такова далечно пътуване. Ако всъщност някога бе почувствала нещо, освен нейния копнеж да чувства… — Вие имате толкова много богове, вие, чуждоземците. — Тя беше твърде много смутена от загубата и промяната, а трябваше да понесе още един удар. — Защо имате толкова много богове?

— Защото има толкова много светове, всеки свят има най-малко един свой бог, а най-често няколко. „Моите богове, или вашите богове — казват те. — Кой може да знае кои всъщност са истинските богове?“ Ето защо ние служим на всички, просто за сигурност.