Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
И изведнъж Агнес трепна силно, наблизо се чу да се блъска врата и бързи стъпки да приближават към стаята.
— За Бога, той е! — извика тя отчаяна. — Графът е. Бързо, можеш да се измъкнеш през дрешника. Бързо!
Не ме издавай!
Тя вече го бе изтласкала в дрешника, той стоеше сам и колебливо пристъпваше в тъмнината. Чуваше оттатък графът да говори високо с Агнес. Пипнешком Голдмунд се промъкна между дрехите към изходната врата, безшумно местеше крак след крак и ето че вече беше до вратата, която водеше към коридора, опита се да я отвори безшумно. И едва в този миг, след като я намери заключена отвън, се изплаши и той самият, сърцето му почна да бие силно и болезнено. Можеше да бъде нещастна случайност — някой, който е минал оттук, да е заключил вратата, след като той е влязъл. Но Голдмунд не вярваше в това. Беше попаднал в клопка, бе загубен; навярно някой го е видял, когато се е вмъквал в дрешника. Това ще му струва главата. Разтревожен, той стоеше в мрака и веднага се сети за прощалните думи на Агнес: „Не ме издавай!“ Не, нямаше да я издаде. Сърцето му биеше учестено, но с решението си той придоби твърдост, упорито стисна зъби.
Всичко това протече в няколко мига. Вратата откъм стаята на Агнес вече се отваряше. Появи се графът със свещник в лявата и изтеглен меч в дясната. В същия миг Голдмунд забързано насъбра от висящите наоколо дрехи, рокли и палта и ги метна на ръката си. Трябваше да го вземат за крадец, може би това ще бъде и изход. Графът вече го бе видял и бавно се приближаваше.
— Кой е там? Какво правиш тук? Отговаряй или ще те промуша!
— Извинявайте — шепнеше Голдмунд, — аз съм беден човек, а вие сте толкова богат! Ще върна всичко, господарю, което съм взел. Ето вижте.
И той сложи дрехите на пода.
— Така, значи ти си крал! Не е много умно от твоя страна за едно старо палто да рискуваш живота си. Тукашен гражданин ли си?
— Не, господине, аз съм бездомник. Беден човек, и вие ще имате милост…
— Престани! Искам да зная най-после дали в края на краищата си толкова дързък, че да досаждаш на уважаемата дама? Но ти бездруго ще бъдеш обесен, няма нужда да проучваме това. Кражбата е достатъчна.
Той заблъска силно по заключената врата и извика:
— Там ли сте? Отваряйте!
Вратата беше отворена и трима слуги стояха с измъкнати шпаги.
— Завържете го добре — извика графът с глас, който скърцаше от презрение и високомерие. Той е скитник, крал е тука. Затворете го, а утре рано сутринта окачете мошеника на бесилката!
Без Голдмунд да оказва съпротива, ръцете му бяха вързани. Така го поведоха през дългия коридор по стълбището надолу, през вътрешния двор, напред един слуга носеше ветроупорен фенер. Спряха пред сводеста, обкована с желязо врата на мазе. Почнаха да се уговарят и да ругаят. Нямаха ключ за вратата. Един от слугите взе фенера, а другият се върна назад да търси ключа; тримата въоръжени и завързаният стояха и чакаха пред вратата. Този със светилника любопитно освети отблизо лицето на пленения. В същия момент минаха двама от духовниците, които бяха толкова много и гостуваха в замъка. Идваха откъм параклиса на замъка и се спряха пред групата, двамата гледаха внимателно нощната сцена — как тримата въоръжени и завързаният мъж стоят тук и чакат. Голдмунд не забеляза нито духовниците, нито виждаше своите пазители. Не можеше да види нищо, тъй като слабата треперлива светлина, държана много близо до лицето му, го заслепяваше. Отвъд светлината в здрач, пълен с ужас, той виждаше още нещо, нещо безформено, голямо, призрачно: бездната, края, смъртта! С неподвижни очи стоеше там, оглушал и ослепял. Един от духовниците настойчиво си шепнеше нещо с охраната. Когато чу, че човекът ще умре и че е крадец, попита дали е имал изповедник. Не, казаха му, бил заловен на местопрестъплението.
— Тогава ще стана аз — заяви духовникът. — Утре преди утринната литургия ще дойда при него със светото причастие и ще изслушам изповедта му. Вие ми обещавате, че няма да го изведете преди това. А аз още днес ще говоря с господин графа. Мъжът може да е крадец, но въпреки това той има право като всеки християнин на изповед и причастие.
Стражите не се осмелиха да възразят. Те познаваха духовника, спадаше към господата от пратеничеството, много пъти го бяха виждали да се храни на трапезата на графа. Пък и защо ли да не се позволи на бедния скитник да се изповяда?