Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Колкото и пресилена да бе хипотезата ни, в нея определено имаше логика. Ако смяташ папа Павел VI за „враг“ и искаш той да заеме по-либерална позиция, как ще действаш? Определено не като агитираш в полза на либерализма, с което само още повече ще тласнеш папата към консерватизма. Какво ще стане, ако публично се обявиш за още по-голям консерватор и от Понтифекса? Противно на желанието си той ще е принуден да застане на по-либерални позиции. Тъкмо това постигат архиепископ Льофевр и неговите съмишленици — те успяват да извършат нещо нечувано, да заклеймят папата като либерал.
Независимо дали бяхме на прав път, едно бе ясно: подобно на доста други хора, на които се бяхме натъкнали по време на проучването си, и архиепископ Льофевр знаеше някаква сензационна взривоопасна тайна. През 1976 г. всички, включително и вестниците, очакват той всеки момент да бъде отлъчен от църквата, защото, изправен пред несекващите дръзки предизвикателства на архиепископа, Павел VI сякаш няма друг избор. И все пак в последния момент папата отстъпва. И досега не е съвсем ясно защо го прави, ала следният цитат от броя на „Гардиън“ от 30 август 1976 г. ни навежда на някои мисли:
Свещениците в Англия, привърженици на архиепископа… смятат, че техният водач все още държи в ръцете си някакво мощно оръжие, което винаги може да пусне в действие в спора си с Ватикана. Никой не продумва и дума за какво точно става въпрос, ала отец Питър Морган, водач на групата… го описва като нещо „земетръсно“.188
Какъв ли е този „земетръсен“ въпрос, това „тайно оръжие“ от които толкова се страхува Ватиканът? Какъв ли невидим дамоклев меч е висял над главата на папата? При всички положения обаче се е оказал действен. Явно тъкмо чрез своята „тайна“ архиепископът си е извоювал пълен имунитет срещу наказанията на Ватикана. Както подчертава Жан Дьолод, Марсел Льофевр явно наистина е представлявал „сила, способна да се възправи срещу Ватикана“, и то без изобщо да се замисля.
На кого ли обаче е казал — или ще каже: „Направиш ли ме папа, аз ще те направя крал“?
Съборът от 1981 г. и уставът на Кокто
Не след дълго някои от въпросите около Франсоа Дюко-Бурже като че ли се изясниха, и то благодарение на шума, който се вдигна във Франция около Братството от Сион в края на 1980 и в началото на 1981 г. Покрай този шум едва ли има французин, който да не научи името на ордена.
През август 1980 г. популярното списание „Бон соаре“, нещо средно между притурката на британския „Сънди“ и американския „Ти Ви Гайд“, помести материал в две части за загадката около Рен Льошато и Братството от Сион, в който Марсел Льофевр и Франсоа Дюко-Бурже недвусмислено са свързвани с ордена. И двамата наскоро били посетили едно от свещените за Сион места — селцето Сент Коломб в Невер, където се е намирал семейният замък на Плантарови Барбьори, докато през 1659 г. кардинал Мазарини не заповядва той да бъде разрушен.
По това време вече бяхме разговаряли по телефона с абат Дюко-Бурже, бяхме си разменили с него и писма. Той се държеше твърде любезно. Но на повечето наши въпроси отговаряше с недомлъвки и както и очаквахме, отрече да е свързан с Братството от Сион. Направи го малко по-късно и в писмо до редакцията на „Бон соаре“.
На 22 януари 1981 г. във френския печат се появи къса статия189 — заслужава си да я цитираме почти изцяло:
Истинско тайно общество, обединяващо 121 високопоставени мъже, Братството на монасите от Сион е основано в Йерусалим през 1099 г. от Годфрид Булонски и негови велики магистри са били Леонардо да Винчи, Виктор Юго и Жан Кокто. На 17 януари 1981 г. орденът свика свой събор в Блоа (предишният събор се е състоял на 5 юни 1956 г. в Париж).
На неотдавнашния събор в Блоа за велик магистър е бил избран Пиер Плантар дьо Сен Клер, за който на третото гласуване гласове са дали 83 от общо 92 души.
Изборът на този човек за велик магистър бележи коренен прелом в развитието на възгледите и отношението на ордена към света, тъй като 121 високопоставени личности, членуващи в Братството от Сион, са сивите кардинали на най-влиятелните финансови институции, политически партии и философски течения: Пиер Плантар е пряк потомък на Дагоберт II и оттам на династията на Меровингите. Неговият произход е доказан недвусмислено от архива на Бланка, кралица на Кастилия, открити през 1891 г. от абат Сониер в неговата църква в Рен Льошато (департамент Ор).
Тези архиви са продадени през 1965 г. от племенницата на свещеника на капитан Роланд Станмор и сър Томас Фрейзър, които ги оставят на съхранение в един сейф в банка „Лойдс“ в Лондон.190
188
Guardian, 30.VIII.1976. Заинтригувани, писахме на отец Питър Морган с молба да ни даде някакви разяснения. Той обаче не ни отговори.
189
Разполагаме единствено с копие от статията, където не е посочен източникът, и не можем да установим за кое списание става дума.
190
Според последната информация, с която разполагаме, са се върнали във Франция.